Йордан Радичков

Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в с.Калиманица, Монтанско. Започва да публикува свои импресии, разкази и очерци от 1949 г. През 1959 г. издава първата си книга с разкази „Сърцето бие за хората". През следващите години издава сборниците с разкази „Прости ръце" „Обърнато небе", „Планинско цвете", „Шарена черга". През 1965 г. излиза сборникът му с разкази „Свирепо настроение", уникален с асоциативните си отклонения. Човекът на настоящето остава главно действащо лице и в следващите му сборници - „Водолей", „Козята брада", „Плява и зърно", „Как така" и др.

С романа-пътепис „Неосветените дворове" (1966) и с издадените през 1968 г. „Вятърът на спокойствието" и „Ние, врабчетата" Йордан Радичков излиза от литературната традиция и налага свои правила и норми. По същото време той написва сценариите за игрални филми „Горещо пладне" и „Привързаният балон"  и пиесата „Суматоха", сборника „Барутен буквар" (1969).

През 70-те години на миналия век Радичков публикува романите си „Всички и никой" и „Прашка". Тогава създава и драматургичните си творби „Януари", „Лазарица" и „Опит за летене". Тези пиеси заедно със „Суматоха" са играни в Австрия, Югославия, Германия, Гърция, Швейцария, Дания, Полша, Русия, Унгария, Финландия, Чехия, САЩ, Румъния и др. През 1984 г. излиза от печат сборникът с разкази и новели „Верблюд", а през 1988 г. романът „Ноев ковчег". През последните години от живота си Радичков добавя нови щрихи в творчеството си - излизат сборниците с разкази: „Хора и свраки", „Малки жабешки истории", „Мюре", „Умиване лицето на Богородица", "Автострада" и „Пупаво време". През 2003 г. излиза сборникът с интервюта на писателя „Скитащи думи".

Йордан Радичков е писател, за когото правилата в художествената литература губят своята традиционна роля. Той е създаващият алтернативи творец. Затова и интересът към неговото творчество е толкова голям. Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Радичков е удостоен с много отличия и награди, както в България, така и в чужбина. Носител е на престижната международна италианска награда „Гринцане кавур"(1984) за белетристика и на Кралския шведски орден „Полярна звезда"(1988). През 1996 г. за книгата си „Малки жабешки истории" е вписан в Почетния списък „Ханс Кристиан Андерсен" на Международния съвет на детската книга.

В България е носител на наградите: голяма награда за литература „Добри Чинтулов"(1980), награда „Аскеер"(1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, национална литературна награда „Петко Славейков"(1998), голяма награда за литература на Софийски университет „Св.Климент Охридски"(2001). През 2000 г. Йордан Радичков е удостоен с орден „Стара планина" I-ва степен за цялостен принос в българската култура. През 2003 г. е удостоен и с държавната награда за култура „Паисий Хилендарски". Големият български писател умира в София на 21 януари 2004 г.