неделя, 29 януари 2012 г.
понеделник, 23 януари 2012 г.
Паисий Хилендарски
Материалът може да се вгради в урока „Народни будители“. Може да се използва и напълно самостоятелно. Представя известните моменти от живота и делото на Паисий Хилендарски.
На последния слайд е вграден звуков файл - откъс от разказа на Николай Райнов „Първата наша история“.
петък, 13 януари 2012 г.
Труд и начин на живот на българите
Урокът е разработен съобразно учебното съдържание по Човекът и обществото в 3. клас. Допълнителната информация провокира интересa към изучаваната материя.
Необичайната домашна работа цели да разчупи традиционните рамки на урока, да се „впрегнат“ в употреба познатите информационни технологии и да се стимулира въображението на децата.
Моят първи речник. Човекът и обществото. История
Материалът представя електронен вариант на речник с включени понятия, които се изучават в 3. клас по Човекът и обществото, дял История.
Страниците се отварят след като се кликне върху буквата. Напълно възможно е хипервръзките в презентацията да се разпаднат и затова тя е оставена отворена (при необходимост да се подновят връзките).
Страниците се отварят след като се кликне върху буквата. Напълно възможно е хипервръзките в презентацията да се разпаднат и затова тя е оставена отворена (при необходимост да се подновят връзките).
Материалът може да се ползва и от тук.
петък, 6 януари 2012 г.
Възходът на българското царство
Урокът е разработен в съответствие с учебната програма по Човекът и обществото за 3. клас. Представен е стопанския, политически и културен възход на българското царство, както и ролята на Асеневата династия за успехите на държавата.
Предложените упражнения развиват уменията за повествование, обяснение, сравнение, описание. Специално внимание е обърнато на развитие на умението за ориентация в историческото време.
В презентацията е вграден учебен филм „Победата при Клокотница и последицаите от нея“, който обогатява и разширява представите на учениците за разглежданите исторически събития.
Материалът е разработен съобразно учебното съдъжание в учебника по Човекът и обществото за 3. клас на изд. „Булвест 2000“ с автори Румяна Кушева и Румен Пенин. Използван е и учебник по Човек и общество за 3. клас на изд. „Просвета“ с автори Сия Стоянова и Лилия Манева.
164 години от рождението на Христо Ботев
Из „Есе за Ботев“, Илия Бешков
„Тоя луд син всели в нас божествената си лудост...
Неговият дух се понесе с песен и тревога над страната ни и стана небе на
България. Като дъждовния облак тоя син в най-чист порив напои
разораната пръст с алената си кръв и върху нея ведно с вятъра прошумя
неговия стих, затрептя като копие, забито в жива плът.
Той опозна своя народ чрез сърцето си, и него даде, за да го запази от безсърдечните. Той даде на земята си своето име, а нас назова “свои братя невръстни”- да помним и да знаем и като него да мрем за тая чудно хубава и вечна майка земя.
Ще догорят ли запалените от поета надежди и ще стигне ли огънят на пламналия дух, обхванал простите народни души? Та какво са робството или свободата пред тоя огън и тая любов, които нямат начало, нито край. Без тях обаче смъртта и пустотата ще се вселят в сърцата ни, ще ни сковат и изпепелят, а ние ще обеднеем, па макар и всред най-тлъсто благоденствие. Ботев прие онемялата и заглъхнала земя от дедите ни, насели я и ожени за вековете, изяви българския човек, даде му път за изминаване, определи съдбата му и мястото в света на историята, и с това го направи смислен за самия него и задължителен за другите народи.
Без Ботев няма България! “ На тая робска земя” той стана небе, което я огрява и оплодява – самата нея и “свободния дух” на тия, които я работят. Той не пожела да направи повече, защото наистина няма по-велико от това да превърнеш въздишките му в стих, плача му в песен и страданието му в подвиг и саможертва!... И в най-облачните и бурни дни българската земя ще има своето слънце – Ботев!“
Той опозна своя народ чрез сърцето си, и него даде, за да го запази от безсърдечните. Той даде на земята си своето име, а нас назова “свои братя невръстни”- да помним и да знаем и като него да мрем за тая чудно хубава и вечна майка земя.
Ще догорят ли запалените от поета надежди и ще стигне ли огънят на пламналия дух, обхванал простите народни души? Та какво са робството или свободата пред тоя огън и тая любов, които нямат начало, нито край. Без тях обаче смъртта и пустотата ще се вселят в сърцата ни, ще ни сковат и изпепелят, а ние ще обеднеем, па макар и всред най-тлъсто благоденствие. Ботев прие онемялата и заглъхнала земя от дедите ни, насели я и ожени за вековете, изяви българския човек, даде му път за изминаване, определи съдбата му и мястото в света на историята, и с това го направи смислен за самия него и задължителен за другите народи.
Без Ботев няма България! “ На тая робска земя” той стана небе, което я огрява и оплодява – самата нея и “свободния дух” на тия, които я работят. Той не пожела да направи повече, защото наистина няма по-велико от това да превърнеш въздишките му в стих, плача му в песен и страданието му в подвиг и саможертва!... И в най-облачните и бурни дни българската земя ще има своето слънце – Ботев!“
По–добре не може да бъде казано!
Това
великолепно есе на Илия Бешков е писано през 1939 година в Париж.
Думите му звучат сякаш са написани днес. Това отделя великите духове от
нас, обикновените хора.
ПОКЛОН!