Във всяко българско училище
началото на учебната година е много важен момент, но в българските училища в
чужбина е дваж по-значим. Тази година за пръв път тържеството се провежда в
края на септември, а не както обикновено, през първата неделя на октомври. Причината
за това е много прозаична – на 5 октомври сградата на училището е избирателна
секция.
Слънчев есенен ден. Отваряме
вратите на училището широко, за да посрещнем нетърпеливите малчугани и техните
родители. Децата се втурват из учебните зали и непракъснато питат:„ Това ли ще
е нашата стая тази година?“, “Какви предмети ще правим?“, да, „ще правим“ по
испански маниер, не „ще изучаваме“....
Час преди началото на тържеството
всички са пристигнали и училището повече прилича на боен стан, отколкото на
солидна образователна сграда. В подготовката на празника са включени всички –
мамите са направили вкусна почерпка – баници, сладки, кексове, погачи – все
български ястия. На отрупаната маса не се вижда нищо купешко – всяка майка се е
старала да свърже и храната с днешния български ден. Татковиците са изправени пред
сериозна задача. Училището е закупило нова бяла магнитна дъска с колелца – чудо
на чудесата! Те ще трябва да сглобят придобивката и да вложат изобретателна
мисъл и сръчност в работата си – получените крачета не отговарят на размерите
на дъската. И се донасят бормашини и чукове, и болтчета, и гайки, и се начеват сериозни действия с тях. Децата
започват усилена репетиция – както обикновено в училище в чужбина времето не
стига и се репетира в последния възможен
момент. Всички деца знаят стихчетата наизуст. Танцьорките от група „Здравец“
припряно обличат носиите и грабват фотоапарата на училището – да се занеме
всеки важен момент от празника. Внимателно свалят венеца, който украсява
най-ценното притежание на асоциацията и училището – благословената икона на
Светите Седмочисленици.
Под този венец всяка година
минават с надежда за успехи в учението възпитаниците на училището и каталунските
гости. Тази година минават и родители – да си припомнят трепетите от онова
прекрасно време, което всички бързаме да загърбим и след това цял живот търсим
– детството.
Инсталират се един от училищните
компютри, бас касата и тонколоните под непрекъснатото вайкане на ръководителя
на школото, че тонколонките са слабички, няма да се чува, имаме нужда от
музикална уредба, тя е скъпа, но ще се снабдим и с уредба, ще търсим средства и следващата
година ще се чува по-добре.
Всички излизат пред
училището. В ръцета на Мариела, едно от най-малките деца от подготвителната
група, звъни школското звънче. Малко едно такова, не сме си купили от България
истински звънец, но пък е украсено с цветя и панделки, със звънко гласче. То
пее, приканва деца и възрастни да поемат по най –хубавия път – пътя към
училищния праг.
Гост на тържеството ни е
господин Джермá Сантамария – съветник в кметство Реус и дългогодишен
гимназиален учител. Той не само минава гордо под венеца, но и споделя искреното
си възхищение от чуднесния обичай – да започва учебната година с празник.
Пожелава ни да сме все така упорити в стемежа си да съхраняваме корените си и
родния език. Получаваме поздравления от господин Джоан Руиз Карбонел и господин
Францеск Валес – депутати в испанските Кортеси. Чудна работа – за всеки
празник, който отбелязваме, испанските народни предствители ни поздравяват,
никога не ни забравят. А за пет години съществуване на училището не сме
получили нито едно поздравление от български депутат – нито настоящ, нито бивш.
Греят шарените престилки,
трептят китките по косите, светят пафтите като златни... и се чува детско
гласче: „И аз искам такива дрехи. Мога да изпея народна песен. Да пея ли? Знам
„Рипни, Калинке“...
Лисва се водата от менчето
по прастар обичай, с надеждата да ни върви леко, като по вода. Всички минаваме
под венеца и хапваме по залък от питката с мед – да ни е сладко учението. А
питката не е обикновена, а вълшебна. Пухкава, дъхава, украсена с български
букви, замесена с много любов от топлите майчини ръце.
Всички слушаме химна и в
сърцата се прокрадва тъга, а очите овлажняват. Корави мъжки устни шепнат:„Ти си
земен рай.“ И пред взора изплуват прекрасните очертания на планини, ширни
полета и едно бурно и страшно море...
Започва празничната програма
с връчване на грамотите и наградите от
Великденския конкурс. Те са изминали дълъг път – пристигнаха през лятото чак от
Москва! Пожелаваме си да имаме още много награди през новата учебна година.
Стиховете се редят един след
друг – познати, свидни, очаквани. Напред излиза смело първокласниче и успява да
ни убеди, че „да си първокласник, то не е шега“. Вълнението прелива от душите,
родителите ръкопляскат възторжено, ръколяскат и каталунците. Не разбират
думите, но емоциите са красноречиви – откриваме нова страница от живота на
нашето, българското училище.
Ще се заредят неделя подир неделя,
изпълнени с уроци, с песни и шеги. Ще решаваме загадките на Йоги, ще трупаме
знания в чантата на изследователя, ще пътешестваме назад във времето, за да се
срещнем с горди царе и мъдри монаси, ще се изкачваме по върховете на Пирин и
Рила, ще слизаме в дълбините на Леденика и Дяволското гърло, ще попиваме
неусетно онова знание, което след много години ще предадем и на децата си.
Знанието, че сме българи.
Усещането, че сме част от
уникален народ.
Убеждението, че на земята
има рай и неговото име е България.
Заб.: Загадката на Йоги
и Чантата на изследователя са поредица от учебни задачи, по които в училището
се работи от неговото създаване.
Октомври
2014
Тарагона
– Реус
Испания
Няма коментари:
Публикуване на коментар