Страници
▼
понеделник, 25 юли 2016 г.
неделя, 24 юли 2016 г.
петък, 22 юли 2016 г.
четвъртък, 21 юли 2016 г.
понеделник, 18 юли 2016 г.
петък, 15 юли 2016 г.
четвъртък, 14 юли 2016 г.
Албум за летни спомени
Както обещах ....
Как да си направим албум, в който да съхраним хубавите летни спомени: как да го оформим, какво да поставим в него.
Не забравяйте да запишете впечатленията си на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК :)
Когато бях дете имах нещо подобно (приликата е мноооооооого далечна), но го наричахме лексикон. Но за това ще разкажа следващата седмица :)
Кликнете върху снимката, за да видите клипа.
неделя, 10 юли 2016 г.
История на книгоразделителя и ... още книгоразделители
Днес ще ви представя
интересната история на книгоразделителя.
Изгледайте и клипчето – в него има интересна и полезна информация.
Книгоразделителят ...
Защо е нужен той? Книгата трябва да се пази, да се уважава. Не е нито правилно, нито красиво да подгъваме ъгълчетата, за да отбележим мястото, до което сме стигнали. А да драскаме върху хартията със същата цел е напълно неприемливо. За да се избегне повреждането на книгите и в същото време да се отбележи мястото, до което е прочетен текстът, хората още в древността са започнали да използват книгоразделители.
Изгледайте и клипчето – в него има интересна и полезна информация.
Книгоразделителят ...
Защо е нужен той? Книгата трябва да се пази, да се уважава. Не е нито правилно, нито красиво да подгъваме ъгълчетата, за да отбележим мястото, до което сме стигнали. А да драскаме върху хартията със същата цел е напълно неприемливо. За да се избегне повреждането на книгите и в същото време да се отбележи мястото, до което е прочетен текстът, хората още в древността са започнали да използват книгоразделители.
Историята на
книгоразделителя е толкова или почти толкова стара, колкото историята на
книгите. Египетските писари прикрепвали късчета папирус към свитъците. През
средновековието към страниците на книгите били добавяни специални разделители
във формата на малки езичета, които позволявали бързо да се отваря книгата там,
където е необходимо. Книгоразделителят такъв, какъвто го познавам днес, се е
появил през XIII
век. Първоначално е бил изработван от кожа, а по-късно - от плат, плътна хартия или дори от метал.
Той помагал не само да се пести време и бързо да се открива нужната страница,
но имал и съществен принос за
съхраняването на книгата. Често бил изработван
едновременно със самата книга.
петък, 8 юли 2016 г.
„ ...песен ехтеше с пуста жалба зарад младост и чезнеше за дваж по-пуста обич“
„А надалеко нейде си из село,унесено нехайник някой млад
извиваше с цафарата си медна.
Подкършената изподтихом песен
ехтеше с пуста жалба зарад младост
и чезнеше за дваж по-пуста обич.“
Из поемата„Бойко“
Мойсо е бално по- мночко, девойко,
че нема да се земиме, девойко...
Мило ми е да те будя,
ала слънце вече иде,
ала слънце ще ни види.
Отличие „Благородно сърце“
Благородството е прекрасно човешко качество, което не зависи нито от месторождението, нито от възрастта.
Доказаха го тази учебна година чудесните деца от Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“ Тарагона – Реус (Испания). Шестнадесет от 33 ученици взеха участие в благотворителната инициатива, само най-малките не успяха да се включат.
Протегнаха ръка на съвсем непознати хора, застигнати от голямо нещастие. Сами предложиха как да помогнат на хората в беда и сами изпълниха проекта. Изработиха гривнички, подскачащи жабчета, рисунки... Представиха ги на първия събор на българите в Каталуния „Завило се хоро, извило се“ и ... успяха! Събраха 180 евро за пострадалите в България.
През целия ден стояха на масите за продажба на сувенирите и когато свършиха, започнаха да изработват нови. Движеха се между хората, обясняваха, показваха, приканваха ги да помогнат.
Тичаха от сцената до импровизираната работилница и отново на сцената.
И успяха.
Такава постъпка заслужава и награда.
Дълго се чудехме каква да е тя. И решихме да бъде приз „Благородно сърце“, защото нашите малки деца показаха какви големи и щедри сърчица имат.
Как да не се гордееш с такива ученици?
Можехме да поръчаме отличията да се изработя от метал, от стъкло, от коприна, но решихме, че ако учител ги направи саморъчно ще е най-добре. Защото нашите ученици са тези малки благородници по ум, разум и сърце.
Вложихме дълбока символика в плакета – в него всеки елемент има своето място и значение.
Добротворството трябва да се отглежда, да се култивира, да се обгрижва като крехко цвете, за да пусне корени в душата на детето.
Не може да очакваме само победи и успехи в живота. За да ги постигнем, трябва да се потрудим за тях. И това не е нито лесно, нито забавно, нито се случва бързо. Да не забравяме думите на Малкия принц, който казва, че ако искаме да видим пеперуда, трябва да изтърпим две - три гъсеници. :)
Да се стремим към звездите, да не преставаме да мечтаем, да развиваме себе си, да не стоим на едно място, а да оставим духа ни да лети.
Да не се обграждаме с тесните стени на егоизма, безличието и лицемерието. Да не попадаме в плен на фалшивите кумири и безразличието.
Тогава и само тогава ще има благородни сърца.