„А надалеко нейде си из село,унесено нехайник някой млад
извиваше с цафарата си медна.
Подкършената изподтихом песен
ехтеше с пуста жалба зарад младост
и чезнеше за дваж по-пуста обич.“
Из поемата„Бойко“
П.П. Славейков
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла...
Мойсо е бално по- мночко, девойко,
че нема да се земиме, девойко...
Мило ми е да те будя,
ала слънце вече иде,
ала слънце ще ни види.
Няма коментари:
Публикуване на коментар