Огън гори на планина, виждам го, гледам го

Огън гори на планина, виждам го, гледам го.

Дай ми , мамо, верен другар да ида, да видя.

За да чуете песните, кликнете върху изображенията.

Лиле, Лиле, вакло пиле...

Наклала е малка мома,

наклала е седенчица.

Доктор Соколов чукна на своята вратня. Една стара жена му отвори и той влезна, като попита бързешком:

— Клеопатра какво прави?

— Пита за тебе — отговори бабата усмихната....

 Всичко показваше, че тук е жилище на един разсеян ерген: неприбрано, тихо, волно. В ъгъла зееше полуотворена врачка на килерчето.

Там преди три години нощуваше покойният Левски. Докторът хвърли феса и сетрето си небрежно, приближи се до врачката, изпляска с ръце и извика:

— Клеопатро! Клеопатро! Никой не отговори.

— Клеопатро, излез, гълъбице!

Из килерчето се раздаде някакъв глас.

Докторът седна на един стол сред стаята и извика:

— Тук, Клеопатро!

Една мечка излезе.

По-право — едно мече — самка.

То приближи, като влечеше широките си лапи по пода и ръмжеше радостно. Па се повдигна и опря предните крака на коленете на доктора, като отваряше големи уста с бели остри зъби. То се галеше като кученце. Докторът го помилва по пуховата козина на главата, даде си ръката да я полиже. То я облиза цяла, па я лапна....

Той извади къшей месо и й го даде от ръка.

— Яж, моя гълъбице; „гладна мечка хоро не играе“, казват стари хора, а аз искам сега да ми поиграеш като принцеса.

Мечката разбра тия думи и изрева. Това значеше: готова съм. Докторът заблъска една тава и запя весело:

Димитре ле, русокосо момиче,

я кажи на майка си, Димитро,

да не ражда друго чедо като теб…

Клеопатра се изправи на два крака и заигра с въодушевление, като ревеше. Изведнъж тя се затече към прозореца и зарева яростно. Докторът, слисан, видя, че имаше хора на двора.

Из  „Под игото“

Иван Вазов

Картината на Мария Илиева много ми харесва и я използах и за тази песен.