Неразказаните истории на българите от стария куфар

Пътят на емигранта никак не е лесен. Тръгвайки за чужбина, той взема със себе си един куфар, в който е скътал малко дрехи, някои лични вещи, любима книга, много мечти, много надежди и много планове. Животът на всеки емигрант се подрежда по различен начин и това е съвкупност от о бективни и субективни фактори. Но през цялото време с него е и куфара – разнася го по градове, по квартири, дава го на приятели, пречи му, но не се разделя с него. В годините, преминали в установяване на едно място и създаване на нов живот, не поглежда към куфара. А той започва полека-лека да остарява. Да се лющи боята, да ръждясват закопчалките… И един ден, когато надзърне в остарелия куфар, той открива скътани и прашни мечти, планове, желания, стремежи. Там някъде, из гънките на овехтялата подплата, се гушат надеждите и спомените. В стария куфар е останала паметта за някоя хубава народна пр...