Първата презентация от поредицата „Уча се да преразкавам“ за 4 клас е посветена на „Птичка на мира“ от Ангел Каралийчев.
Отново „водачи“ на учениците в света на преразказите са Любчо и Яна, които те познават от трети клас.
Децата трябва да направят подробен преразказ на мита. Текстът е кратък, но сложността идва от многото непознати или малко употребявани в ежедневието на учениците думи.
В презентацията е използван похватът „видео лента“ при представянето на някои елински божества. Думичките на Яна и Любчо са анимирани (както обикновено).
Цялата презентация може да се види тук и да се свали.
В тази част от поредицата „Уча се да преразказвам“ учениците ще се запознаят с авторовата приказка „Орехчето“.
В презентацията има кратка информация за Ран Босилек, чието дело е произведението.
В края на материала е използван похватът „видео канал“. Целта е да се усвои добре не само умението да се преразказва, но и да се научат нови неща за заобикалящия ни свят и децата да видят героите от приказката в тяхната естествена среда.
Изработването на диорама е интересно занимание, с което може да се ангажират както по-големите, така и по-малките деца. В такава дейност децата участват с голямо удоволствие. Това е една чудесна възможност да се включат и родителите, ако диорамата се изработва вкъщи.
И така, какво е това чудо, наречено диорама?
Диорамата е умален модел на реално или измислено място.
В нашия случай, това е гората, в която се срещат Червената шапчица
и Вълка.
За изработването на макета са нужни:
* изображения на Червената шапчица, на Вълка, дървета, храсти, цветя; добре е те да се нарисуват от децата, но може да се ползват и оцветявки (както е в нашата диорама);
* картон за подлепване;
* твърд картон или велпапе за дъното и страната на макета - може да се ползва и кутия (от обувки);
* ножици, лепило, маркери или моливи, креп хартия, гланцова хартия;
* желание и добро настроение!
В клипчето е показана последователността на работа, но всеки може да я промени според своите предпочитания.
Освен за развитие на фината моторика, за какво друго може да се използва макета? Би ли намерил и друго приложение?
Разбира се. Приложенията на диорамата зависят от целите и фантазията на учителя или родителя.
Децата могат да използват макета като част от реквизита на куклен театър, да разиграват роли с помощта на куклите; да усъвършенстват умението да разказват. С помощта на диорамата и под формата на игра учителят може да прецени до каква степен детето владее български език. Не е случаен изборът на приказка. „Червената шапчица“ е много популярна история и дори да не е ходило на българско училище, детето я знае и може да я разкаже.
Това са само малка част от идеите за приложение на диорамата. Всеки може да я ползва според своите и на учениците си нужди.
Предлагам настолен календар тип пирамидка за учебната 2014/2015 година.
датите са отбелязани с по-едри цифри, за да не се затруднява откриването им, а в същото време големината позволява и да се направи бележка или отметка, където е нужно.
Вълничките показват местата на сгъване. Долната черта указва къде да се изреже отвор, да се постави „езичето“ от горната част.
Добре е, ако отпечатаното календарче се залепи върху по-твърда подложка – картон или друг подходящ материал.
.Третокласниците отново се срещат с Любчо и Яна, които им помагат да направят преразказ на басня.
В материалът са включени линкове към видео клипа „Уча се да преразказвам“ и към кратка (подходяща за възрастта на децата) информация за живота и творчеството на Езоп.
Едни от най-ярките ми детски спомени са свързани с тази прекрасна приказка.
Имах щастливо детство. Дядо ми четеше детски книжка, а двете ми баби ми разказваха приказки.
Една от любимите ми беше за малкото момиченце с червена шапка. Първоначално си представях тази шапка като скиорска, а после като калпак до момента, в който градската ми баба (наричах я по пазарджишки маниер стара майка) не ми обясни, че шапката имала съвсем друга форма, защото действието на приказката се развива не из нашите географски ширини. Когато ми раказваше историята и стигнеше до момента: „Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?“, се включвах и аз в ролята на момиченцето. Когато стигнех до последния въпрос: „Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?“ моята баба отговоряше страшно:„За да те изям!“ и започваше да ме гъделичка и двете се заливахме в смях...
Такова хубаво детство пожелавам на всички деца!
Книжка за оцветяване със задачки: може да видите и да свалите от тук.