История на книгоразделителя и ... още книгоразделители

Днес ще ви представя интересната история на  книгоразделителя. 
Изгледайте и клипчето – в него има интересна и полезна информация.

Книгоразделителят ...
Защо е нужен той? Книгата трябва да се пази, да се уважава. Не е нито правилно, нито красиво да подгъваме ъгълчетата, за да отбележим мястото, до което сме стигнали. А да драскаме върху хартията със същата цел е напълно неприемливо.  За да се избегне повреждането на книгите и в същото време да се отбележи мястото, до което е прочетен текстът, хората още в древността са започнали да използват книгоразделители.

Историята на книгоразделителя е толкова или почти толкова стара, колкото историята на книгите. Египетските писари прикрепвали късчета папирус към свитъците. През средновековието към страниците на книгите били добавяни специални разделители във формата на малки езичета, които позволявали бързо да се отваря книгата там, където е необходимо. Книгоразделителят такъв, какъвто го познавам днес, се е появил през XIII век. Първоначално е бил изработван от кожа, а по-късно  - от плат, плътна хартия или дори от метал. Той помагал не само да се пести време и бързо да се открива нужната страница, но имал и съществен принос  за съхраняването на книгата. Често бил изработван  едновременно със  самата книга. 

С изобретяването през XV век на книгопечатането в Западна Европа, настъпили промени и в книгоразделителите.  Книгите станали достъпни за повече хора, но все пак оставали един скъп продукт, към който се отнасяли много внимателно. 

Широка популярност получили разделители, представляващи конструкция от няколко ленти, ширити  или  въженца, закрепени за един държач. Те позволявали да се отбележат едновременно няколко места в книгата.

През XVII век се появили разделителите известни като лясе. Производителите започнали да закрепват  една или повече ленти към самото книжно тяло.  Малко по-късно дамите започнали да изработват сами разделителите, които ползвали. Украсявали ги с богати бродерии или фини плетива. Често поставяли между страниците на книгите изсъхнали цветя. Популярни били и тези с изображения на кралски особи. 

    

Масовото производство на книгоразделителите започнало след 1860 г. Пазарът буквално бил залят от най-разнообразни разделители – с поздравления, пожелания, молитви.  На мястото на тъканите дошли по-евтини материали – плътна хартия и картон. На границата между XIX и XX век се появила модата на  металните разделители, които се закрепвали като съвременните  кламери и имали фoрма на ножове за разрязване на хартия. Често върху тях  поставяли забавни надписи като „Ето, това е твоята страничка“ или „Тук заспах“.

Книгоразделителите били, а и сега са удобно място за разполагане на реклама, полезна информация или политическа пропаганда. В наши дни се появя ново направление в изработването на разделителите за книги – професионални художници специално изработват такива по поръчка за юбилеи, тържествени събития, дори за сватбени церемонии.

Съвременните книгоразделители поразяват с разнообразието от материaли и варианти на изпълнение. Изработват се във формата на приказни същества, огромни кламери, протегната ръка, стърчащи крака, с една дума – вариациите са безброй. Огромно е и разнообразието от използвани материали, дори и неръждаема стомана.

Книгоразделителят може да притежава национален колорит и да дава богата представа за различни аспекти на историята, културата, изкуството на дадена страна. Неговата лекота и компактност го превръщат в идеален туристически сувенир.

Никога от мода не е излязъл авторския индивидуален  книгоразделител. Той не само е носител на разностранна информация и изглежда красиво, но може да бъде и чудесен подарък по различни поводи. 

Представям ви колекция от книгоразделители, подходящи за изработване и използване от деца. Направата им е лесна, бърза и забавна.

Кликнете върху снимката, за да видите клипа.