Този материал е писан през далечната 2005 година. Актуален е и днес в по-голямата си част.
“Човекът
е мислеща тръстика”
Блез Паскал
В българското училище
гражданското образование е насочено към формиране на знания и умения на
учениците за активно взаимодействие със социалната среда, познаване, прилагане
и уважение на гражданските права и отговорности, участие в демократичните
процеси, изграждане на политическа и гражданска култура. Гражданското
образование на гимназистите е сложен и нелек процес, който изисква активното им
включване в структурата на обществените отношения. За осъществяване най-пълно
целите на гражданското образование и постигането на ДОИ е особено важно да се
ползват интерактивни техники на обучение.
В различни сфери на човешката дейност - икономиката,
военното дело, света на финансите, науката и пр., при разрешаване на сложни
ситуации и при необходимост от вземане на решения, се прилагат разнообразни
типове имитиращи игри. Играта е
тясно свързана с изследователския инстинкт и задоволяване на дълбоко
вкорененото от природата любопитство у всеки човек. Както при висшите
представители на животинския свят, така и при хората, тя е факторът за
откривателство и овладяване на знания. Играта е носител на история, култура,
религия, многовековен опит. Йохан Хуицинга (6) автор на задълбочено изследване за
игрите, нарича човека “ homo ludens”, т.е. играещ човек, защото тя е залегнала дълбоко у всеки от нас. Играта
е обект на проучване от страна на редица социолози, философи и културолози.
Все по-често към игрите и симулациите като метод на
обучение се обръщат и педагозите. Дж.Л.Тейлър (цит по 4) счита, че според
равнището на абстрактност те могат да се разделят на четири вида: проучване на
казуси, изпълнение на роли, игри-симулации и машинни симулации. За настоящата
разработка интерес представлява втората група – изпълнението на роли, което
още наричаме ролева игра. Здр.
Костова(4) изтъква, че основната дейност при нея е изпълнението и
импровизирането на роли. Р.Владева (1) подчертава влиянието на играта върху
активността на учениците и включването им в естествени ситуации чрез прякото им
участие в тях. Е. Янакиева (7) обръща внимание на мотивиращата роля на този
метод на обучение, като изтъква подражателния характер на игрите. Д Кънчев (5)
акцентира върху общуването между групи с различни интереси и социалните
взаимодействия в игровата ситуация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар