Ден, посветен на светлата памет на Апостола – това е една от дейностите в Българско неделно училище
„Св. Седмочисленици“, превърнала се в традиция.
Да се запознаем с делото на Васил Левски, да разговаряме за неговия подвиг, за идеите и делата му – това е само една част от мероприятията, посветени на 141 годишнината от гибелта на Дякона.
Изложба от книги за Апостола, негов портрет и българското знаме посрещат децата в началото на учебния ден.
Образователните дейности са изцяло посветени на бележитата дата – разглеждаме разказа на Иван Вазов „Чистият път“ и обсъждаме качествата на героите, техните стремежи, обръщаме особено внимание на историческата епоха, през която се развива действието.
Презентацията „Васил Левски 1837-1873“ , изгледана с интерес, предизвиква въпроси у децата; удивлението им от личността и делото на Апостола е неподправено – демократ, идеолог, един от най–светлите умове на деветнадесетото столетие, истински българин и родолюбец.
Задаваме следващата задача – да се напише съчинение на тема „Какво искам да кажа на Васил Левски“. Децата утихват, главиците се свеждат, ръцете нетърпеливо изписват ред след ред – явно много неща имат да кажат на Апостола българчетата, живеещи в чужбина.
С програмата Енвижън проверяваме какво и колко сме научили за живота и делото на великия българин. Емоциите постепенно ескалират: първоначалното нетърпение се заменя от неподправен хъс в надпреварата – да отговориш пръв, но отговора да бъде и точен – как да не съсредоточиш цялото си внимание към учебния материал?!
Към детските гласчета се присъединяват и възгласите на родителите, дошли да ги вземат след училище. Интересни неща се случват на екрана, в залата се провежда истинско състезание – е, как, кажете ми, да се откъснеш от това толкова интересно занимание?
Със сигурност учениците ще запомнят важни моменти от днешния ден. И в умовете и сърцата ще се затвърждава идеята за принадлежност към българския род и гордост от това, че са българи.
Като Васил Левски.
