Огън гори на планина, виждам го, гледам го.
Дай ми , мамо, верен другар да ида, да видя.
За да чуете песните, кликнете върху изображенията.
Лиле, Лиле, вакло пиле...
Наклала е малка мома,
наклала е седенчица.
Доктор Соколов чукна на своята вратня.
Една стара жена му отвори и той влезна, като попита бързешком:
— Клеопатра какво прави?
— Пита за тебе — отговори бабата
усмихната....
Всичко показваше, че тук е жилище на един
разсеян ерген: неприбрано, тихо, волно. В ъгъла зееше полуотворена врачка на
килерчето.
Там преди три години нощуваше покойният
Левски. Докторът хвърли феса и сетрето си небрежно, приближи се до врачката, изпляска
с ръце и извика:
— Клеопатро! Клеопатро! Никой не
отговори.
— Клеопатро, излез, гълъбице!
Из килерчето се раздаде някакъв глас.
Докторът седна на един стол сред стаята
и извика:
— Тук, Клеопатро!
Една мечка излезе.
По-право — едно мече — самка.
То приближи, като влечеше широките си
лапи по пода и ръмжеше радостно. Па се повдигна и опря предните крака на
коленете на доктора, като отваряше големи уста с бели остри зъби. То се галеше
като кученце. Докторът го помилва по пуховата козина на главата, даде си ръката
да я полиже. То я облиза цяла, па я лапна....
Той извади къшей месо и й го даде от
ръка.
— Яж, моя гълъбице; „гладна мечка хоро
не играе“, казват стари хора, а аз искам сега да ми поиграеш като принцеса.
Мечката разбра тия думи и изрева. Това
значеше: готова съм. Докторът заблъска една тава и запя весело:
Димитре ле, русокосо момиче,
я кажи на майка си, Димитро,
да не ражда друго чедо като теб…
Клеопатра се изправи на два крака и
заигра с въодушевление, като ревеше. Изведнъж тя се затече към прозореца и
зарева яростно. Докторът, слисан, видя, че имаше хора на двора.
Из „Под игото“
Иван Вазов
Картината на Мария Илиева много ми харесва и я използах и за тази песен.
