Българските неделни училища са един от
основните стожери на българщината в
чужбина. Те са мощен инструмент за съхраняване на националното самосъзнание у
младите хора и децата [2]. Голяма част от учениците в тези училища са родени
зад граница, растат и се развиват в чуждоезикова среда. Много често децата
говорят добре един или два езика, но българският не е сред тях. Увеличава се
броят на децата родени от смесени бракове, което също е причина за невладеенето
или лошото владеене на нашия език. Най – често на български език се комуникира в семейството. При направените
наблюдения се констатира недобро познаване на книжовните норми, използване на
диалектни форми, смесване на българския и чуждия или чуждите езици, неправилно
изграждане на езикови конструкции и пр.
С появата на неделните училища се разширява
възможността за правилното овладяване на българската реч и развитието на петте
ключови качества, които изграждат езика – общуване, произволност, смислена
структура, множественост на структурата и продуктивност [5]. Училищата, които
работят в съответствие с Постановление на Министерски съвет 334/8.12.2011 г.
имат право да разкрият подготвителна група или групи за деца, които в същата
година навършват 5 – годишна възраст [4]. Посещаването на неделно училище от
най-ранна възраст е важна предпоставка
за овладяването на езика и за запазването на българската национална идентичност
у децата и подрастващите.
Неделното школó функционира извън
седмичното работно време на училищата и детските градини. Записването в него и
редовното му посещаване зависят най-често от добрата воля на родителите. Трудностите
в работата на неделните училища се определят и от крайно ограниченото време, с
което разполага учителят – няколко часа за седмица. Семействата, които изпращат
децата си в неделно училище са мотивирани да съхранят българските корени на
децата си. В динамичното и технологично време, в което живеем, овладяването само
на езикови знания не е достатъчно. В голяма част от страните, в които има
неделни школá, материалната база е много добра; използването на различни методи
на обучение, въвеждането на ИК технологиите още в ранна детска възраст поставят
българските педагози в позиция на
търсещи нови, нетрадиционни форми и методи на работа. Главната цел на
обучението в подготвителна група е овладяване на езикови компетентности в
съответствие с възрастовите особености на децата. Мотивирането на децата за
педагогическо взаимодействие за постигането ѝ се осъществява по различни начини
в отделните училища съобразно няколко основни фактора:
·
спецификата
на обучението в съответната страна;
·
изградените
традиции на неделното училище;
·
сътрудничество
и ангажираност от страна на родителите;
·
нагласите на самите деца и равнището на
техните знания и умения;
·
педагогическия
опит на учителя.
В подготвителна група на неделното
училище дидактичните и възпитателни цели най-успешно се осъществяват чрез
изполването на игрови технологии [1]. Те създават провокиран интерес към знание
и стимулират желание за усвояването му, активизират децата за решаване на творчески задачи и гарантират удовлетвореност
и радост от постигнатия успех. Чрез игри децата се мотивират за педагогическо
взаимодействие и овладяват умения, натрупват практически опит, които могат да
ползват не само в неделното училище. Едновременно с това се усвояват знания за България,
увеличава се речниковия фонд на всяко дете, провокира се самостоятелно мислене и постранствена ориентация.
Мотивирането на децата може да се
стимулира по различни начини. През последните
няколко години все по-активно в обучителния процес се използват иновативни
техники и електронни технологии.
В педагогическата си дейност изхождаме
от следните ръководни схващания за мотивация:
·
детето
трябва да се чувства значимо;
·
да
изпитва удоволствие от процеса на обучение и от цялостния си престой в
неделното училище;
·
да
се видят резултатите от труда и усилията на детето;
·
позитивна
нагласа;
·
коректност,
точност и краткост на поставените задачи;
·
съ-участие
на родителите.
Поставихме си за цел да мотивираме
децата от подготвителна група чрез използване
на програмируемо устройство Bee-Bot. Задачите при изпълнение на целта
бяха по посока на:
1.
Повишаване
на ефективността на образователния процес по български език.
2.
Мотивиране
на творческото отношение и активността на децата.
3. Лично
развитие по отношение използването на програмируеми устройства в
педагогическата практика.
Един вариант на игрова технология, при
която успешно се съчетават иновация и игра е прилагането на предварително програмирани устройства. Нашето
предвиждане е, че използването на програмируеми устройства в обучението в
подготвителна група в неделното училище ще се превърне в нов метод на
организация за активна и творческа работа на децата.
Bee-Bot представлява пчела-робот, която се
програмира чрез натискане на клавиши. Прилича на играчка и децата го възприемат
точно като симпатична играчка, която
скоро става всеобщ любимец и получава свое собствено име ( в разглеждания
случай – Мая).
Според Катлин [3] при изполване на роботи за образователни цели е
необходимо взаимодействието на трите групи участници – технология, ученик и
учител, от което следва, че програмируемата играчка се приема (според Катлин) за
реален участник в педагогическото взаимодействие.
Функциите за движение на пчеличката –
робот – напред, назад, завъртане наляво, завъртане надясно, пауза и изтриване
на паметта, подпомагат пространствената ориентация на децата и умението им да
преценяват разстояния. Всяка „стъпка“ на
пчеличката е 15-сантиметрова. С този размер трябва да се съобрази учителят,
когато подготвя практическите задания. При достигане на програмираната цел
роботчето издава приятен звук и очичките му светват. Тези допълнителни „умения“
на пчеличката се харесват на децата. Те не са сигнал за правилно изпълнена
задача, а за приключване на програмираните действия.
Програмирането на Bee-Bot включва няколо
типа комплексни движения:
– движение
на определен брой „стъпки“;
– достигане
на определена цел от конкретно начало;
– изтриване
на паметта;
– програмиране
на нови движения от точката на достигане на предишен ход.
.jpg)
Бихме могли да разграничим две страни на
задачите при работа с Bee-Bot, които се намират в пряка и непосредствена връзка
помежду си:
·
техническа
(програмиране) – включват придвижването на роботчето в различни посоки за
достигане на определената цел;
·
дидактическа
– да се достигне посредством движението
на пчеличката до отговор на поставена задача.
Използването на пчеличката може да се
прилага във всички етапи на занятията: нови знания, затвърждаване и прилагане
на знанията, решаване на практически и проблемни задачи.
В разработения вариант на игрова
технология са използвани различни задачи [6], [7] за постигане на педагогическите
цели:
„Познай
коя е приказката“
– върху картинно пано са изобразени моменти от популярни приказки. Децата
трябва да „заведат“ пчеличката до точно определена приказка. С помощта на
учителя с две –три изречения разказват съдържанието ѝ.
„Какво
работи?“
– върху картинно пано децата откриват различни професии.
„Житената
питка“
– децата трябва да „спасяват“ питката от животните като преминават през
несложен лабиринт.
„Български
герои“
– картинно пано - запознаване с портретите на бележити българи: Васил Левски,
Христо Ботев, Иван Вазов, Св. Св. Кирил и Методий.
“Български
празници“
– лабиринт – да се достигне до мартеничката.
„Подарък
от Дядо Коледа“
– за да се достигне до подаръка, всяко дете трябва да програмира роботчето да
заобиколи препятствие.
При всяка игра се работи активно за овладяване
на българския език.
Образователните възможности на
използването на програмируемите устройства се изразява във връзка с:
·
организацията
на учебния процес:
–
постига
се диференциране и индивидуализиране на процеса на обучение;
–
възникат
нови възможности за създаване на проблемни ситуации;
·
интелектуалното
развитие на децата:
–
възможност
за моделиране на представи;
–
развитие
на логическото мислене;
–
запознаване
със съвременни технологични средства;
·
промени
в работата и отношението на децата:
–
повишаване
на мотивацията за работа;
–
активизира
децата за педагогическо взаимодействие;
–
засилва
интереса към неделното училище;
–
децата
развиват умения и възможности;
–
правят
оценка на своята и на чуждата работа;
·
техническите
възможности:
–
първи
стъпки в програмирането;
·
готовността на учителя да прилага такъв вид
образователна технология.
Възможно е да се
прилагат различни форми на работа – както индивидуална, така и групова.
Индивидуалните задачи се изпълняват от всяко дете като равнището на
пространствена
ориентация определя различно време за усвояването на описаните движения и
изпълението на поставените задачи. При груповата работа може да се ползва както
едно роботче, така и повече едновременно. При наличие на две пчелички децата
могат да се състезават разделени на отбори. Роботчето може да пренесе съобщение, послание, пожелание под
формата на рисунка от едната група до
другата или от едно дете до друго, от едно дете до всички останали, от групата
до определено дете. Състезание може да се огранизира и само с една пчеличка
като се ползва хронометър.
Видовете
задачи, които могат да се изпълняват с роботчето са няколко:
•
да се
придвижва върху картинни пана;
•
да се
придвижва в лабиринти;
• да
заобикаля поставени препятствия;
• да
събаря леки препятствия, за да достигне до крайната точка на движение.
Ако „облечем“
играчката в друга дрешка, тя се променя.
В зависимост от нашите желания може да се превърне в тигър, кученце,
коте, зайче като изработим подходящо калъфче за главичката и гръбчето на
роботчето.
Участието на
родителите е от особена важност в неделното училище. Те трябва да се убедят, че
децата им имат полза от престоя си там и
че получените знания и умения ще им служат не само в българоезична среда.
В заключение ще обобщим, че използването
на програмируеми устройства в педагогическото взаимодействие в подготвителна
група в българско неделно училище:
·
активизира
познавателната дейност;
·
разширява
светогледа на децата;
·
повишава
мотивацията на децата;
·
ефективността
на работата се издига на по-високо равнище;
·
оптимизира
образователния процес;
·
детето
се превръща в активна страна на образователния процес;
·
лесно
и неусетно се усвоява езикът и така се постига глобалната цел на предучилищното
образование в неделното училище в чужбина.
Използването на Bee-Bot носи радост и
удовлетворение не само на децата, но и на учителите. Бих препоръчала горещо
използването на програмируемите играчки в работата на всеки учител в
подготвителна група не само в неделните училища.
Литература:
1.
Джантова,
Ст., Г. Филипова. Игровите технологии на педагогическо взаимодействие, стимулиращи творческото развитие и
изяви на 5-7 годишните деца. Сп. О б р а з о в а н и е бр.6/2011
2.
Илиева–Дъбова,
Ил. Т. Използване на информационните и комунукационни технологии в българсктие
неделни училища в чужбина. Сб. Н а ц и о
н а л на к о н ф е р е н ц и я И К Т – с р е д с т в о з а и
з г р а ж д а н е н а з н а н и я
и к о м п е т е н т н о с т и,
Перник, 2014
3.
Момчева–Гърдева,
Г. , Ангелов, Анг. Програмируеми играчки в предучилищна и начална училищна
възраст. Сп. О б р а з о в а н и е
и т е х н о л о г и и, бр. 4/2013
4.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 334 на МС от 8.12.2011 г. за българските неделни училища в Чужбина, Обн., ДВ,
бр. 99 от 16.12.2011 г., изм. и доп., бр. 5 от 18.01.2013 г.,изм., бр. 62
от12.07.2013 г., в сила от 3.07.2013 г., изм. и доп., бр. 32 от 8.04.2014 г.
5.
Стърнбърг,
Р. Дж., У. Уилямс. Педагогическа психология., Изток – Запад, С., 2014
* Статията е публикувана в сборник „Класика и иновации в предучилищната практика“ / Traditions and innovation it pre-school teaching rpractice. Втори международен педагогически форум (сборник). Съставител Златка Николова Тоскова, Издателство „Виктори Принт“, Асеновград, април 2015, стр. 54
