През последните десет – дванадесет години сме свидетели
на увеличаване броя на неделните училища в чужбина. Причините за това явление
са няколко, но основната сред тях е желанието на част от българската диаспора в
странство да запази езика, обичаите и традициите у своите деца. Самите неделни
школá се различават едно от друго в зависимост от това в коя държава се
създават; какъв е контингетът от ученци, които се обучават; какво е равнището
на подготовка на педадогическия персонал и пр. Но общите неща между тях са
несъмнено много повече.
Неделните училища функционират в особена среда и имат
специални задачи. Те се създават в чужди
държави, в които учениците посещават местни училища. Децата растат и се
развиват в чуждоезикова среда. Често дори в семейството рядко се говори
български език. Седмичната натовареност на децата е голяма, защото след
редовните занятия се посещават извънкласни и извънучилищни занимания – танци,
чужди езици, спорт и пр. Част от учениците много рядко посещават България
(два-три пъти за 5-6 години) и личният им опит е твърде ограничен в тази
посока. [1, 7].Българските неделни училища в чужбина са средища на просветна и културна дейност, която се крепи на три основни
групи участници:
·
Деца
·
Учители
·
Родители
През учебните 2019/2020 и 2020/2021 години неделните
български школá се изправиха пред едно ново предизвикателство – пандемията от
COVID-19. Бързо трябваше да се настройва цялостния учебно–обрзователен процес
на съвсем нова (за голяма част от училищата) вълна – дистанционното обучение,
което по-късо започна да се нарича ОРЕС
(обучение от разстояние в електронна среда). И в това време на изпитания –
физически, психически, икономически, социални и пр. – българските училища в
чужбина трябваше да се съобразяват основно с разпоредбите на местните държавни
органи. В различните краища на света те не бяха драстично отличаващи се, но все
пак бяхме поставени в необичайна ситуация.
В Испания, автономна област Каталуния, тези мерки се оказаха най-строги и
най-продължителни [7].
