вторник, 21 юни 2022 г.

И отново за читателския дневник

 



    Бях обещала, че ще представя ново оформление на читателски дневник.
    Изпълнявам си обещанието.
    Всяко дете, на което преподавам български език и литература в края на учебната година получи такъв „подарък“ . Най-интересното е, че децата не приеха списъка с книги за лятото като тегоба, а някои даже започнаха да търсят из училищната библиотека заглавията от листата, която получиха.




    Подарих и по един книгоразделител (по темата имам едно видео с идеи История на кигоразделителя и ... още книгоразделители), за да се ползва и да не се наранява книгата. Те не са довършени – както виждате момиченцата нямат личица. Това е така, защото всяко дете ще си нарисува такова лице, каквото желае и може. По този начин книгоразделителят е направен от двама души дори и от разстояние – много важно послание, защото ние имаме доста деца на дистанционно обучение.

    Да не останете с впечатление, че на таговете (книгоразделите в нашия случай) има само куклички, нищо подобно.
    Имаше морски фарове – все пак Средиземо норе е на 8 километра от Реус; слончета с балони и мрежи за пеперуди – еееее, лято е, ще има игри и много тичане; прозорци с цветя – книгата е прозорец към света и още най-различни фигурки, но не можах да снимам всичко, защото забравих да го направя преди тържеството (ето, признах си... 😊 )




Сега за читателския дневник.
    Оформлението тази година е особено.
    Идеята е взета от скрапбукинга (на който съм ГОЛЯМ почитател, въпреки двете ми леви ръце, но важно е желанието) и разбира се, от формата на лапбука (за него повече тук). Не исках да е тетрадка, нито тефтер. Желаех да е нещо, което да не напомня много - много за училище, а да е ново и непривично за децата. Е, измислих това.



    В резултат се получи едно албумче, в което да се поставят статиите за книгите, които са прочетени. Както се вижда, и то не е довършено – едната корица изисква детето само да я оформи. Посланието е ясно – правим нещата заедно.


И за всеки клас е поставен списък с литература.


На гръбчето на творението е поставено едно специално писмо в незалепен плик и то така, че хем да не падне, хем да се отвори когато е нужно без да се къса.


Върху печата са написани имената на екипите от играта (до която така и не успяхме да стигнем, но за този момент и сценария на играта – в друг пост).



На децата този вариант им хареса много. Родителите бяха очаровани – става ясно за пореден път, че за всяко дете в това училище се мисли и че всяко дете е важно и много специално.
И че това не са просто думи в края на поредната учебна година, а педагогическо верую
(дали не остарявам, щом използвам такива думи?...)