С увеличаване броя на българските неделни училища в чужбина (БНУЧ),
расте и числото на учителите, ангажирани с преподаване в тях. Тези институции,
толкова важни за съхраняването на българската идентичност у децата и младите
хора, които живеят извън пределите на родината, са изправени пред редица
трудности от най-разнообразно естество.
Сред най-важните проблеми, които стоят
за срочно разрешаване е този, който касае квалификацията на учителите.
ЦЕЛ И ЗАДАЧИ
Настоящото изследване има за цел да проучи мнението на преподавателите в БНУЧ за степента на
тяхната квалификация, нейната адекватност в реалната работна среда и необходимостта
от нейното повишаване.
Задачи:
1.
Изследване на равнището на квалификция на учителите в
БНУЧ.
2. Установяване на
вида квалификация, от която се нуждаят българските учители.
3. Извеждане на
изводи и препоръки.
За осъществявне
на изследването се използват методите на наблюдението и анкетната карта.
Работата на БНУЧ законово се основава на
Постановление на Министерски съвет N°334 от 2011 година (2) и неговото
изменение и допълнение от 2014 година (4).
В тези документи не се третира специално въпроса за квалификационната
дейност на учителите.
НАБЛЮДЕНИЕ
Преките наблюдения върху дейността на
българските неделни училища в чужбина, които извършваме в продължение на шест
години, показват някои основни положения по отношение квалификацията на
преподавателите.
Първият момент е свързан с назначаването
на учителите в неделните школа. В райони с компактно бъларско население има и
достатъчен брой дипломирани педагози, сред които ръководставата на българските
организации могат да подберат най – удачните кандидатури за заемане на свободни
места за специалисти по български език и литература, история, география,
начална и предучилищна педагогика. Но в
зони с малък брой българи много трудно се намират квалифицирани преподаватели.
Голяма част от българите, които имат учителска правоспособност не желаят да се
ангажират с дейност в БНУЧ. Причините за
това са от най –разнообразно естество:
- голямата отговорност, която носят преподавателите в неделните школа;
- скромното трудово възнаграждение (много често за нискоквалифициран труд се получават доста по-високи доходи);
- пряката заетост в почивните дни;
- ангажираността през седмицата с предварителна подготовка и пр.
Поради липсата на кадри, ръководителите
на българските организации, които обявяват свободни позиции в училищата,
назначават учители с други специалности,
различни от обявените. Това обаче не означава, че те не изпълняват съвестно и
всеотдайно своите задължения. Педагозите, които работят в българските неделни
училища в чужбина приемат тази своя дейност по-скоро като мисия, отколкото като
традиционна работа. В частни разговори някои от тези учители изразяват желание
за прекалификация или специализация, която да подпомогне работата им и
едновременно с това получените дипломи или сертификати да имат официален характер. В трудовия път на
голяма част от учителите се наблюдава прекъсване на педагогическата дейност с
преместването им в друга държава. Това също оказва влияние върху степента на
квалифицираност. Често знанията и уменията са останали на университетско ниво,
защото прекратяването на активна трудова дейност в сферата на образованието се
отразява негативно върху степента на квалифицираност.
АНКЕТНА
КАРТА
С помощта на анкетната карта целим:
- Да проучим времето на завършване на образование на анкетираните преподаватели в БНУЧ;
- Да установим равнището на самооценка за степента на квалифицираност и нуждата от квалификация;
- Да проучим нагласите за квалификация и предпочитаните ѝ форми;
- Да конкретизираме предпочитаните форми на работа по квалификацията;
- Да установим сферата на необходимата квалификация;
- Да проучим нагласите за придобиване на нова образователна степен;
- Да изследваме готовността за преквалификация на учителите.
Анкетната карта е попълнена от 63
учители напълно аномимно.
Първият въпрос „Преди колко време
завършихте висшето си образование?“ цели да установи индиректно приблизителната възраст на анкетираните (фиг.
1). Става видно, че голямата част от учителите в БНУЧ са се дипломирали между 15 и 20 години – 41%, преди повече от 20
години – 37% и между 10 и 15 години – 17%. Едва 3% (двама души) са посочили, че
са завършили образование между 5 и 10 години и 2% (1 човек) – до 5 години. От
анкетираните никой не завършва образованието си през настоящата година. Бихме
могли да направим извод, че болшинството преподаватели са се дипломирали преди
доста време. Елементарните математически изчисления сочат, че болшинството от работещите
в неделните школа учители са на възраст приблизително между 52 и 40 години. По –детайлна информация
може да се получи, ако се изследва трудовия стаж в България. Предположенията ни
са, че голямата част от
преподавателтие имат зад гърба си солиден професионален опит в България –
десет, петнадесет и повече години.
Въпрос N°2 „Имате ли нужда от
квалификация?“ изследва (фиг.2)
необходимостта от квалификация.
Отговорите недвусмилсено показват, че за огромната част от учителството
квалификацията се счита за наложителна – 56% твърдо заявяват нуждата си от
такава, 30% смятат, че по-скоро се
нуждаят от квалификация. Много малък е делът на тези, които нямат потребност от
квалификация – по-скоро не 5% (3 души) и на тези, които твърдо смятат, че не се
им е нужна – 6%. Не могат да преценят
двама, които съставляват 3% от анкетираните.
Чрез въпрос N°3 се търси мнението на
учителите за сферата на квалификация, от която се нуждаят. Най-голям брой са
посочили „Използването на съвременни образователни технолигии“ и „Обмяната на
опит с учители от БНУЧ“. Целеполагането и работата с родителите също са
области, на които би трябвало да се отдели внимание. В „Друго“ е посочено работа с деца билингви и квалификация по БЕЛ.
Предпочитаните форми на квалификация са присъствено-дистанционна,
дистанционна и присъствена в приемащата страна. Присъствената форма в България
е предпочитана от значителнао по-малко
хора по обясними причини.
Преподавателите желаят съвременни форми
на квалификационна дейност – предпочитанията им са насочени към тренинг,
дискусия, семинар и на четвърто място
– лекцията.
32% смятат, че имат наложителна
необходимост от квалификация по предмета, койот преподават, а 55% посочват, че
имат нужда от квалификация, но тя не е наложителна. Само 13% отчитат, че това,
което знаят и могат е достатъчно за изпълнението на дейността им в неделните
училища.
Значителна част от учителите биха се
ангажирали с придобиване на образователна степен – 87% от анкетираните, като
51% посочват, че това зависи от условията и обстоятелствата. Малка част – 13%
нямат желание за придобиване на образователна степен.
59% биха се ангажирали с преквалификация,
а 5% биха го направили, но зависи от времето, мястото и финансовите средства,
които ще се изразходят за нея. Значителен е дялът на тези, които не желаят
преквалификация – 36%.
53 от анкетираните работят в европейски
училища, в Сверна Америка – 8, в Южна Америка – 1 и в Австралия – 1. Учители от
Азия и Африка не са участвали в анкетирането.
ИЗВОДИ
И ПРЕПОРЪКИ
От получените резултати могат да се
направят редица изводи относно оценката на учителите в БНУЧ за адекватността на
тяхната квалификация и задачите, които стоят за решаване пред тях в неделните
школа. Преобладаващото мнение е, че
получените преди доста време знания и умения не са достатъчни.
Прави впечатление определянето на
сферите на желаната квалификация – използването на съвременни образователни
технолигии и обмяната на опит с учители от БНУЧ. В тази посока вече са
предприети действия, които имат за цел споделянето
на част от проблемите и презентиране на някои пътищата за тяхното разрешаване. През
2013 г. и 2014г. в Реус (Испания) педагогическият екип на БНУ „Св.
Седмочисленици“ организира две работни срещи, на които не само се получи обмяна
на опит между колеги, но и своего рода обучение в някои най-общи умения за
работа с компютърни програми. На втората среща беше демонстриран и българския
софтуерен продукт Енвижън. Кръгла маса по проблемите на неделните школа в
Испания беше организирана в Алкоркон (2015г.). Българските организации, които
поддържат неделни училища, не разполагат с големи финансови ресурси и не могат
да си позволят покана на външен лектор или лектори. Организаторите на тези
прояви съвсем целенасочено се спират на формата обмяна на опит – тя позволява
със собствени сили да се търси решение на важен проблем – този за повишаване на
квалификацията.
Други проблемни области са планирането и
целеполагането, както и работата с родителите. Това са много важни части от
общата дейност не само на преподавателите, но и на самите училища. За да бъде
записано едно дете в неделно школо и то да присъства редовно в часовете, трябва
да се убедят родителите в ползата от това занимание. А това е сложна тема –
част от българските семейства (бих казала, по–голямата) не желаят децата им да
посещават неделно училище. Причините, които изтъкват – липса на време, заетост
със спортни дейности, занимания в танцови и езикови школи – са оправдание за
нежеланието и прикриване на истинските съображения. Тази тема е много обширна и
много важна. На нея трябва да ѝ се отдели специално внимание.
Учителите посочват, че се нуждаят от
повече знания и умения за работа с деца билингви и квалификация като учители по
български език и литература, което кореспондира с проблемите за друга
образователна степен и преквалификацията.
Предпочитаните форми на квалификация –
присъствено-дистанционна, дистанционна и присъствена в приемащата страна ясно
говорят колко неудачно е да се смята, че една квалификационна дейност,
организирана в България би се посетила от много преподаватели. Не може да се разчита, че хора, които се
завръщат в родината за две-три седмици през годишния си отпуск ще отделят от
толкова оскъдното си време, за да
посещават квалификационни курсове. По този въпрос специализираните обучителни
центрове трябва да проявят повече гъвкавост.
На учителите, които приемат
предизвикателството да преподават в БНУЧ би трябвало да им се даде възможност
да повишат своята квалификация във форми, удобни за самите преподаватели. Отдадеността на учителската професия е
прекрасно качество, което притежават много българи зад граница. И е напълно
резонно да се вземе решение, което да удолетвори нуждите от
преквалификация – като се създаде
програма за специализация или преквалификация, насочена специално към учителите
от неделните школа. Прави впечатление големият брой преподаватели, които
изразяват готовност за продължаване на своето образование (придобиване на нова
образователна степен) и за преквалификация. Това говори колко сериозно е
отношението на учителите в неделните училища към тяхната ангажираност там и
какви са нуждите на педагогическите екипи и на отделните им членове. Условията,
от които зависят тези дейности са:
·
финансовата
страна на една квалификационна дейност;
·
мястото, където ще се проведе;
·
документа, който ще се издаде (ще бъде ли
официално признат от българската държава) и пр.
Проблемите, през които с изправени
учтелите в БНУЧ не са никак малко, но повишаването на квалификацията заема едно
от централните места.
Нашето дълбоко убеждение, че ако има
воля и подходящ план, този проблем може да бъде решен в недалечно бъдеще.
Заб.: Материалът е представен на V Есенен научно-образователен форум
„Съвременното училище и квалификацията на учителите“, 20 - 21 ноември 2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар