Хубаво,
по-хубаво, българско.
Тропат
чевръстите нозе и бият земята. Трептят гъсто извезани ризи. Премятат се шарени
престилки. „Иииии-хуууу-ха“ оглася малкия градец. Красота ... и тъга. Дивиш се на този чорбажди Петър,
който толкова се гордее с хубавото си булче,
полетяваш заедно с Елена мома в буйните стъпки на хорото ѝ, ситниш, ситниш
в шопския танц ...
Докато се
вие и извива хорото, ще ни има и нас българите.
На 8 май в
курортното градче Салоу се проведе фолклорен фестивал „Завило се хоро, извило
се“ . Организатори на събитието бяха две български асоциации – Асоциация на
българите в Салоу и Асоциация на българите в провинция Тарагона „България“.
Гости на
събитието бяха кметът на Салоу господин Гранадос, ръководители на отдели в кметството на града домакин,
гоподин Джоан Руиз Карбонел, депутат в Кортесите, както и представители на
българските асоциациии в Каталуния.
С хубаво
настоение, прекрасна българска музика и чудесни изпълнения на танцовите състави
ще се запомни това първо по рода си събитие в автономна област Каталуния. На
сцената излязоха фолклорна група „Здравец“ и певицата ...
Ирина Маринова към Асоциация на българите в
провинция Тарагона „България“ (Реус) , група за народни хора „От извора“ Льорет
де мар към Асоциация „Приста“ и фолклорна формация „Гергьовден“ към Асоциация
за приятелство и сътрудничество България – Каталуния „Свети Георги“ Барселона. На сцената се изявиха и
изпълнителите от Grupo de habaners Port Salou и танцьорите
от Casa Argentina.
Във
фестивала взеха участие и деца от трите бълграски неделни училища в Каталуния:
БНУ „Св. Седмочисленици“ Тарагона – Реус, БНУ „Св. Св. Кирил и Методий“
Барселона и БНУ „Възраждане“ Льорет де мар. За пръв път български деца от трите
неделни школа заедно пяха, танцуваха, твориха.
По стара
българска традиция с хляб и мед бяха посрещнати участниците във фестивалната
програма и официалните гости. Господин Гранадос изрази подкрепата на кметство
Салоу и пожела успехи на всички присъстващи. Началото на фестивала беше
поставено с голямо българско хоро, изпълнено от всички самодейци.
Прекрасната
българска музика, чудесните танцови изпълнения, топлите български гласове,
звучната българска реч превърнаха облачния ден в запомняща се феерия от емоции
и багри.
Прозвучаха
песни, свидни за всеки българин –
„Пътнико свиден“, „Една българска роза“ , „Рипни, Калинке“. Заредиха се едно
след друго изпълненията на фолклорните групи и на детските състави – гледаш,
слушаш и се дивиш: каква красота, какво разнообразие е сътворил и съхранил
народът ни през вековете! Да го запазим и да го предадем на децата си – това е
най-важното, което стои пред всеки, излязъл извън пределите на България, но не
забравил род и родина. Защото бъдещето принадлежи на децата ни. А те са и
трябва да останат българи.
За децата
беше организирана работилница „Свети Георги и San Jordi”. Малчуганите изработваха сами гривнички, герданчета, рози,
оцветяваха и изрязваха дракончета и рицари, поставяха в рамки образа на Свети
Георги. Търсиха и откриха общото между традициите на българи и каталунци в
почитането на светеца.
Децата от
БНУ „Св. Седмочисленици“ организараха благотворителен базар, на които продаваха
свои изделия. Събраните 181 евро вече са внесени по сметка в подкрепа на
изгорялото през месец март ОУ „Христо Смирненски“ в Карнобат.
Компетентно
жури оцени най-добрите постижения в конкурсите за най-хубава и вкусна питка и
най-хубава и вкусна баница.
В
традиционното надиграване, което се проведе в пет кръга, участие взеха
изненадващо голям брой танцьори.
Благодарим
най-сърдечно на спомоществователите на фестивала – кметство Салоу, ресторант Benichus, сладкарници Ibense, г-жа Румяна
Борисова (кафе „Планета“ – Реус) и г-ца Стефани Кралеева.
Красиви
носии, пъстри шевици, светли усмивки и голяма любов към България и българското
– така ще запомним първия фестивал „Завило се хоро, извило се“ . За пръв път
българи от Реус, Льорет де мар, Тарагона, Барселона, Лерида, Аметла де мар,
Жирона, Сабадел, Торедембара, повече от четиристотин души, танцуваха, пяха и се
веселиха на едно общо българско събитие.
Хубаво,
по-хубаво, българско.
Тропат
чевръстите нозе и бият земята. Трептят гъсто извезани ризи. Премятат се шарени
престилки. Иииии-хуууу-ха оглася малкия градец. Красота ... и тъга. Дивиш се на този чорбажди Петър,
който толкова се гордее с хубавото си булче,
полетяваш заедно с Елена мома в буйните стъпки на хорото ѝ, ситниш, ситниш
в шопския танц ...
Докато се
вие и извива хорото, ще ни има и нас българите.
Обещаваме
си, че този събор ще превърнем в традиция. В събитие, което да събира българите
не само от Каталуния. Обещахме си, че ще се съберем отново следващата година
през септември в Реус.
* Материалът е публикуван в:
- akademika.bg;
Няма коментари:
Публикуване на коментар