петък, 19 януари 2018 г.

Огън гори на планина, виждам го, гледам го


Огън гори на планина, виждам го, гледам го.
Дай ми , мамо, верен другар да ида, да видя.

За да чуете песните, кликнете върху изображенията.



Лиле, Лиле, вакло пиле...


Наклала е малка мома,
наклала е седенчица.

Доктор Соколов чукна на своята вратня. Една стара жена му отвори и той влезна, като попита бързешком:
— Клеопатра какво прави?
— Пита за тебе — отговори бабата усмихната....
 Всичко показваше, че тук е жилище на един разсеян ерген: неприбрано, тихо, волно. В ъгъла зееше полуотворена врачка на килерчето.
Там преди три години нощуваше покойният Левски. Докторът хвърли феса и сетрето си небрежно, приближи се до врачката, изпляска с ръце и извика:
— Клеопатро! Клеопатро! Никой не отговори.
— Клеопатро, излез, гълъбице!
Из килерчето се раздаде някакъв глас.
Докторът седна на един стол сред стаята и извика:
— Тук, Клеопатро!
Една мечка излезе.
По-право — едно мече — самка.
То приближи, като влечеше широките си лапи по пода и ръмжеше радостно. Па се повдигна и опря предните крака на коленете на доктора, като отваряше големи уста с бели остри зъби. То се галеше като кученце. Докторът го помилва по пуховата козина на главата, даде си ръката да я полиже. То я облиза цяла, па я лапна....
Той извади къшей месо и й го даде от ръка.
— Яж, моя гълъбице; „гладна мечка хоро не играе“, казват стари хора, а аз искам сега да ми поиграеш като принцеса.
Мечката разбра тия думи и изрева. Това значеше: готова съм. Докторът заблъска една тава и запя весело:
Димитре ле, русокосо момиче,
я кажи на майка си, Димитро,
да не ражда друго чедо като теб…
Клеопатра се изправи на два крака и заигра с въодушевление, като ревеше. Изведнъж тя се затече към прозореца и зарева яростно. Докторът, слисан, видя, че имаше хора на двора.
Из  „Под игото“

Иван Вазов


Картината на Мария Илиева много ми харесва и я използах и за тази песен.