Приказки край огнището

 

Целта на  проект „Приказки край огнището“ е да се насърчи активното изучаване и използване на български език сред децата и младежите, живеещи зад граница, като ги въвлече в художествено интерпретиране, народни приказки, чрез сценично изкуство и български фолклор. Участниците в проекта са деца на възраст между 8 и 15 години, да развият и затвърдят комуникативните си умения на български език чрез творческия процес на драматизация и фолклорни танци, в унисон с целите на сесията „Език свещен на моите деди...“ на Национален дарителски фонд „13 века България“ да накараме младите хора да говорят български език. Дейностите по проекта бяха няколко.

Картинен речник от Iliana Ilieva-Dabova

Викторина

Викторина от Iliana Ilieva-Dabova

Запознаване на учениците с български народни приказки – битови, за животни, вълшебни, изготвяне на сценарии за театрално представление „Приказки край огнището“, изработване на големи макети на каруца, на магаренце, на ограда, дооформяне на заготовки за дървета, закупване на реквизит –тъпан, менчета, малка масичка (софра), столчета и още ред  неща, които всъщност направиха възможно вълшебството на театралната постановка да достигне до публиката. Изготвяне на сценарии на представлението, създаване на картинен речник на непознатите думи и различни езикови упражнения са само част от огромната работа по проекта.

Представихме пиесата пред публика в две представления. На 7 декември се направи представяне пред родителите в културен център Карилет, а на 14 декември се представи отново приказки край огнището в голямата зала на театър Orfeó reusenc в град Реус пред българската общност. Резултатите наистина по този проект са впечатляващи. Всички ученици от училището, без значение каква е тяхната възраст, се ангажираха с прочитане на български народни приказки и писмено преразказване на приказката „Мързеливата снаха“.

Самите участници в театралната постановка и разучаване на всички непознати думи от прочетените приказки по този начин се обогати не само техния речников фонд. Те се докоснаха до начина на живот на българите в минали времена. Нещо, което по друг повод надали биха направили.

Научиха такива думи като мотика, теглич, менци, кесийка, годежник и много други, които за тях бяха съвсем непознати. Направени са две анкети с ученици, в началото на проекта и в края на проекта и анкета с родители. Анализът на анкетните карти е много интересен. Без съмнение,  този модел на работа се  приема много добре както от учениците, така и от родителите.

Представени са и записи от представления, видеозаписи от представленията в канала на училището в YouTube. Освен това, без съмнение, децата научиха много нови думи. Самото комуникиране между тях по наблюдение на ръководителя на проекта, премина на друго равнище.

Дори през междучасията те говорят помежду си вече на български език. Нещо, което се случва в чужбина изключително, изключително рядко. Наблюдаваме една сериозно повишена мотивация и удовлетвореност от  работата на  учениците и висока родителската оценка.

Този проект всъщност е място, в което се срещат българският език, литературата и театър. Чрез тези интегрирани дейности в областта на езиковото обучение, театралното изкуство, музиката и литературата проектът предложи една съвременна интерактивна форма на ангажиране с български език. Като тук поставихме основен акцент  върху изграждането на емоционална връзка с езика, като средство за съхраняване на културната идентичност. По време на двете представления децата бяха чудесни. По време на изпълнението на проекта децата положиха особени усилия.

Всяко дете се постара да участва по максимално добър начин в проектната дейност. И двете представления бяха наистина много интересни и много вълнуващи. Всички участници се представиха достойно, но най-забележително беше участието на нашия възпитаник

Мануел, който е само на 4 години и половина. Той зарадва публиката с една много симпатична ръченица и беше един чудесен цар. Това са едни изключително интересни моменти, ние ще съхраним Виждаме как пред нас нашите ученици израстват.

При този проект се наблюдават не само реализиране на  заложените цели. Ние всъщност наблюдаваме и други моменти. По-големите ученици стават много ясно изразени лидери, помагат на малките, малките започват да разчитат на тях. 

Чрез „Приказки край огнището“ се формира по-особено отношение към българският език у всички деца. Виждаме една много позитивна нагласа от децата към участието им в театрални постановки и то на български език. Този проект без съмнение ще остане в сърцата и умовете на всички, които взели участие в него, защото резултатите, всъщност, твърде много надвишиха нашите очаквания.

 

Неразказаните истории на българите от стария куфар

 

Пътят на емигранта никак не е лесен.

      Тръгвайки за чужбина, той взема със себе си един куфар, в който е скътал малко дрехи, някои лични вещи, любима книга, много мечти, много надежди и много планове.
     Животът на всеки емигрант се подрежда по различен начин и това е съвкупност от обективни и субективни фактори.

     Но през цялото време с него е и куфара – разнася го по градове, по квартири, дава го на приятели, пречи му, но не се разделя с него.

    В годините, преминали в установяване на едно място и създаване на нов живот, не поглежда към куфара. А той започва полека-лека да остарява. Да се лющи боята, да ръждясват закопчалките…

   И един ден, когато надзърне в остарелия куфар, той открива скътани и прашни мечти, планове, желания, стремежи.

    Там някъде, из гънките на овехтялата подплата, се гушат надеждите и спомените.

  В стария куфар е останала паметта за някоя хубава народна приказка, за топлите юлски вечери с най-ярките звезди, за онази чудна Злата, която е толкова силно обичана…

  И всички тези прекрасни спомени са свързани с онова прекрасно място, което наричаме родина.

   Което искаме да предадем на децата си.

   За да знаят, че имат не само крила, но и корени.

  Да са уверени, че където и да летят по божия свят, ще има едно здраво дърво с яки клони, на което могат да отдъхнат и да почерпят сили от него.

  В стария куфар се таи вярата ни, че всичко, което правим, го правим в името на децата си.

   За да го отворят в един светъл ден и да почерпят от него надежда, сили и упование. За да не забравят онази златна Злата, която ще идва и техните сънища, за да им напомня, че има рай на земята и той се нарича България...

    Това бяха мотивите, които ни подтикнаха да разработим „Историите от стария куфар“.

     Трудихме се изключително активно и ни достави голямо удоволствие.

    Продуктите, които изработихме по Национална програма „Нeразказаните истории на българите“ са три.

    Първият е филм, който представя нашите срещи с българските творци в Испания.          Вторият наш продукт е сайт, от който има много голяма нужда.

Сайт, в който представяме тези творци, с които сме се срещнали и някои други, с които ни предстои да се срещнем през следващата година и извън проектната ни дейност. От такава виртуално пространство има много голяма необходимост, защото това е един от начините всеки човек, който се интересува от творец, който не е забравил българския си произход, да намери информация за него и за неговата дейност в Испания и в България.

    Третият продукт е особено ценен, изработен е с огромно удоволствие от нашите ученици, защото той представлява книжка, която носи същото име като проекта ни –„Истории от стария куфар“.

     В книжката са включени различни творби на нашите деца: приказки за животни, интересни комикси, фантастични разкази, фентъзи разкази и разбира се стихове, както традиционна лирика, така и синкуейн. Включени си няколко есета, които са написани с голяма вещина, с вложени много лични чувства.

     Нашият проект е важен, нужен и устойчив. Той ще бъде полезен и в бъдеще. Потребен както за учениците от БНУ „Св. Седмочисленици“, така и за българите, които живеят в Испания и в България. Работейки по „Истории от стария куфар“ нашите ученици придобиха много нови знания, усъвършенстваха редица свои умения, разшириха използването на българския език, разгърнаха своите творчески възможности.

   Работата по проекта не беше никак малко, но останахме удовлетворени от свършеното. За успешното приключване на всяка една дейност, огромна подкрепа ни оказваха родителите на нашите ученици. Те бяха неотклонно до нас и помагаха по всички линии и направления.

И отново за читателския дневник

 

    Бях обещала, че ще представя ново оформление на читателски дневник.

    Изпълнявам си обещанието.

    Всяко дете, на което преподавам български език и литература в края на учебната година получи такъв „подарък“ . Най-интересното е, че децата не приеха списъка с книги за лятото като тегоба, а някои даже започнаха да търсят из училищната библиотека заглавията от листата, която получиха.

    Подарих и по един книгоразделител (по темата имам едно видео с идеи История на кигоразделителя и ... още книгоразделители), за да се ползва и да не се наранява книгата. Те не са довършени – както виждате момиченцата нямат личица. Това е така, защото всяко дете ще си нарисува такова лице, каквото желае и може. По този начин книгоразделителят е направен от двама души дори и от разстояние – много важно послание, защото ние имаме доста деца на дистанционно обучение.

    Да не останете с впечатление, че на таговете (книгоразделите в нашия случай) има само куклички, нищо подобно.

    Имаше морски фарове – все пак Средиземо норе е на 8 километра от Реус; слончета с балони и мрежи за пеперуди – еееее, лято е, ще има игри и много тичане; прозорци с цветя – книгата е прозорец към света и още най-различни фигурки, но не можах да снимам всичко, защото забравих да го направя преди тържеството (ето, признах си... 😊 )

Сега за читателския дневник.

    Оформлението тази година е особено.

    Идеята е взета от скрапбукинга (на който съм ГОЛЯМ почитател, въпреки двете ми леви ръце, но важно е желанието) и разбира се, от формата на лапбука (за него повече тук). Не исках да е тетрадка, нито тефтер. Желаех да е нещо, което да не напомня много - много за училище, а да е ново и непривично за децата. Е, измислих това.

    В резултат се получи едно албумче, в което да се поставят статиите за книгите, които са прочетени. Както се вижда, и то не е довършено – едната корица изисква детето само да я оформи. Посланието е ясно – правим нещата заедно.

И за всеки клас е поставен списък с литература.

На гръбчето на творението е поставено едно специално писмо в незалепен плик и то така, че хем да не падне, хем да се отвори когато е нужно без да се къса.

Върху печата са написани имената на екипите от играта (до която така и не успяхме да стигнем, но за този момент и сценария на играта – в друг пост).

На децата този вариант им хареса много. Родителите бяха очаровани – става ясно за пореден път, че за всяко дете в това училище се мисли и че всяко дете е важно и много специално.

И че това не са просто думи в края на поредната учебна година, а педагогическо верую

(дали не остарявам, щом използвам такива думи?...)

Клуб „Родолюбие“ и електронни книжки в WriteReader

 

                       
                                                    

Новият ни проект, който се развива в две направления:
* История и литература: Моята любима българска историческа личност
* География: Моето любимо българско растение и Моето любимо българско животно (птица)

Учениците трябва да изготвят книжка за историческа личност или писател, следвайки следния план:

1. В какви
исторически условия живее избраната личност?
2.    Лична информация – къде е родена (историческата личност), кога, в какво семейство, в
каква среда расте, какво образование получава и къде; на какви влияние е
подложена; какво лични качества притежава?
3.    Каква политическа,
научна, културна, стопанска  дейност развива?
4.    Какви са
резултатите от дейността на личността във времето, когато действа активно?
Каква оценка получава за дейността си от своите съвременници?
5.    Каква е
съвременната оценка за личността?

Учениците трябва да изготвят книжка за  растение и книжка за животно (птица), следвайки следния план:

1. В кои части на България се среща?

2. Какъв е външният му вид?

3. С какво и как се храни?

4. Как се размножава?

5. Любопитни факти.

Тук може да се видят прекрасните книжки, които сътвориха децата. Някои толкова харесаха конкстуктора, че създадоха книжки на различни теми. Което е чудесно!

Реки в България

через GIFER

Мини проект

Клуб „Родолюбие“

Проект „Руско-турска освободителна война (1877-1878 г.)“

Цели на проекта: ​Да се обогатят и разширят знанията за Руско-турската освободителна война  от 1877-1878 година.

Задачи:

1.  Да се проучат основите исторически събития.

Проектна дейност в българско училище в чужбина „Манастирите в България – Троянски манастир“

                Броят на българските неделни училища по света расте непрекъснато.*Някои от тях развиват своята дейност изцяло според указанията и изискванията на Министерството  на образованието и науката, други са избрали да работят по свои собствени програми и правила. Без значение какъв път на развитие е предпочетен, важното е, че в тези обучителни центрове се работи активно за овладяване на българския език, традиции и култура; получават се знания по отечествена история и по родна география; съхранява се българският дух.

         Училищните проекти са сред любимите дейности на  учениците от българските неделни училища. Те са и начин  да се активизират децата за учебна работа, да задълбочат знанията си по български език, литература, история, география, родна култура. Проектната дейност помага да развият умения, които ще бъдат нужни на учениците през целия им живот.

Проектна дейност в българско училище в чужбина „Манастирите в България – Троянски манастир“ from Iliana Ilieva-Dabova on Vimeo.


*Статията е публкувана в том 9, брой 2 на списание „Образование и технологии“ (Education and technologies)  статия 59 - http://www.edutechjournal.org/?page_id=1048

          Неделните училища разполагат с крайно ограничено учебни време. Обиконовено то е концентрирано в няколко часа за цяла една седмица. Много трудно се намира възможност за проектна работа в часовете. Още по–сложно е обаче, да се работи по проект в извънучилищно време и да се осъществи като извънучилищна дейност. Трудно е, но при желание от страна на ученици, родители и учител, може да се осъществи и да се създаде красив, полезен и атрактивен продукт, с който децата заслужено да се гордеят. 

Педагогическа практика „Манастирите в България – Бачковски манастир“ *

Проектна дейност „Манастирите в България“ – Бачковски манастир from Iliana Ilieva-Dabova on Vimeo.

              

             

* Разработката е носител на Първа награда от  XXVI  национален конкурс „110 години независима България“ 2018 г. първо място – училища в чужбина за добри практики в раздел  “Мисия Учител“. 

Проектна дейност в българско училище в чужбина „Манастирите в България – Рилски манастир“

Училищните проекти са сред любимите дейности на  учениците от българските неделни училища. Те са и начин  да се се активизират децата за учебна работа, да задълбочат знанията си по български език, литература, история, география и култура,  и едновременно с това да развият умения, които ще им бъдат нужни през целия живот. В крайно ограниченото учебно време, с което разполагат неделните училища в чужбина – няколко часа седмично, трудно се намира възможност за проектна работа. При желание от страна на учител и ученици, обаче, се намират възможности за реализирането ѝ.

                    

Проектна дейност „Рилски манастир“  е  осъществена в периода ...

Модел на проектно–базирано обучение по история и цивилизации в българско неделно училище в чужбина

Моделът на образователен проект „Царският манастир Урвич и неговите монаси“ е планиран и реализиран  в БНУ  „Свети Седмочисленици“ Тарагона – Реус и БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ Барселона и филиал в Мойет дел Вайес, автономна област Каталуния, кралство Испания.

Българските неделни училища в чужбина са средища на просветна и културна дейност, която се крепи на три основни групи участници: 

Модел на проектно - базирано обучение по... por ilievadabova

деца, учители и родители. Занятията се провеждат един път в седмицата – в събота (Барселона и Мойет дел Вайес)  и неделя (Реус). Посещенията на неделните школá  са изцяло по желание на семействата, които се лишават  от почивен ден всяка седмциа в течение на осем или девет месеца, за да изучават децата им български език, родна история, отечествена география, българска култура. Неделните училища функционират в особена среда и имат специални задачи. Те се създават в чужди  държави, в които учениците .....

Реализиране на проектна дейност „Април 1876“ в българско неделно училище в чужбина

Българските училища в чужбина са онзи особен тип образователни центрове, в които учениците отиват по желание, а не по задължение. Те са най-мощният инструмент за запазване на националната идентичност на българчетата, родени и живеещи зад граница.

Представеният педагогически опит на тема „Април 1876“  е разработен и приложен в Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“ Тарагона – Реус, Испания. Обхваща период от осем месеца на учебната 2015/2016 година:  от октомври 2015 до май 2016 г.

БНУ „Св. Седмочисленици“ съществува от 21 март 2010 година. Още в самото начало е въведена проектната дейност в работата с децата. И това продължава до ден днешен. През годините учениците реализират редица проекти в различни области, работата по които ги кара не само са търсят информация и да научават нови неща, но и да комуникират на български език – една от основите задачи на неделните школá.

Проектната дейност е планирана и реализирана съобразно условията за обучение в едно неделно училище. В БНУ „Св. Седмочисленици“ учениците учат само  в неделните дни. Ограниченото време на функциониране на училището и натоварената учебна програма са истинско предизвикателство както за учителя, така и за децата. 

РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРОЕКТНА ДЕЙНОСТ НА ТЕМА „АПРИЛ... por ilievadabova

Винаги трябва да се търсят методи и техники, които провокират интереса и любопитството на децата. Всички образователни дейности, различни от традиционните  уроци, учениците посрещат с голямо въодушевление. 

Целите на проект „Април 1876“ са:

Голямата базилика в Плиска. Училищен проект

Училищен проект „Голямата базилика в Плиска“. Приложения from Iliana Ilieva-Dabova

Lapbook Spring/ Лапбук Пролет

         Лапбукът предлага един поглед върху темата „Пролет“ и е част от проекта „Сезони“, комплект информационни папки  по роден край за 1. клас.

         На корицата  на папката е поставена 3D илюстрация на пролетен пейзаж с цъфнали дървета и агънце, което може да се движи напред - назад и нагоре-надолу: също като в панорамните книжки, така любими ми в детството. 

          На гръбчето на лапбука е разположен лабиринт. Децата трябва да намерят пътя, който свързва двете врабченца. Всяко дете може да работи с маркер, ако има необходимост. Фолиото, с което е покрит лабиринта позволява изтриване и повторно използване. 

За да разгледате лапбука, кликнете върху кадъра.

https://www.youtube.com/watch?v=gkxSA7Q-Cbc

            Информационната папка започва с представяне на 

Lapbook Autumn/Лапбук Есен

          Лапбук Есен от серията „Сезони“ е първият ми опит за изработване на интерактивна информационна папка. Почти през цялото време си мислех, че такива трябва да са учебниците за най-малките ученици. Особено за тези, които не владеят добре български език.  Детето неусетно и с лекота ще усвоява всичко, което е предвидено по учебната програма (дори и повече), стига да не се чувства натоварено и пришпорвано. За учителите също ще е много по-удобно: всесто да събират материали - да търсят картинки, да режат, да лепят, да сглобяват, те ще може да отдадат спестеното време на други полезни занимания, свързани отново с училищната работа.

За да разгледате лапбука, кликнете върху кадъра.

              На предната корица е апликирано момиче, което олицетворява Есента – със златисти косици, с венец от есенни листа и плодове на главата. Косите са нарязани на кичурчета  и при желание може да се „накъдрят“ с ножица или друг подходящ инструмент. 

           На гръбчето на папката е поставен под фолио лабиринт, в който децата трябва да открият следите на всяко показано животно. След всеки ученик, отбелязаните с маркер следи се изтриват и следващото първолаче може да работи върху чист лист.

            В началото на папката са поставени фотоси на трите есенни месеца – септември, октомври и ноември. Това ще се повтаря във всеки следващ лапбук – първите снимки са на  месеците от съответния сезон. Есенни листа, гъби и жълъд въвеждат учениците в темата, посветена на красивия сезон.

               Приказката „Готови за зимата“ на Петър Бобев (колко много харесвам книгите му!) разказва за

Lapbook Winter/ Лапбук Зима

            Lapbook Зима е следващата част от поредицата „Сезони“. Представени са трите зимни месеца - декември, януари и февруари.

            Информацията в папката е съобразена с учебната програма по роден край в 1. клас. 

            Серия картинки показват заниманията на децата през този сезон – пързалят се с шейни, с кънки, със ски,  правят снежен човек, забавляват  се със снежни топки, хранят птичките и животните в гората, ходят на училище. Особено внимание е отделено на грижата за животните и птиците – учениците могат да прочетат или да чуят стихотворението на Леда Милева „Къщичка за птичките“.

             В три прозорчета с капачета са поставени стихотворенията „Врабче“ на Чичо Стоян, „Борчето“ на Леда Милева и „Снежинки“ на Петя Дубарова. Към всяко стихотворение е поставена и съответната илюстрация.

               За по-големите деца ( често в 1. клас в неделните училища) се обучават по-големи ученици, които не говорят добре български език) са поставени две изображения на водата: снежинка и водна капка. 

За да разгледате лапбука, кликнете върху кадъра.

С комплекти картички са представени промените в природата. Те запознават децата с

Lapbook Summer/ Лапбук Лято

 

Lapbook Лято е част от серията „Сезони“ – информационни папки по роден край в 1. клас. Корицата на папката представлява момченце, което плува в морето сред рибки и водни растения. На гръбчето на лапбука е поставена забавна задача: момченце трябва да открие коя топка се намира в края на лабиринта. Първокласниците могат да си помогнат с маркер, който после лесно  се изтрива от фолиото, с което е покрита илюстрацията.

Представени са трите летни месеца – юни, юли и август. Учениците  се запознават с някои от най-хубавите детски стихове на Петя Дубарова, Елисавета Багряна, Асен Босев, Ангелина Жекова.

За да разгледате лапбука, кликнете върху кадъра.

Лапбукът обхваща няколко основни момента:

* Животните през лятото – илюстрации, които представят грижите на синигера, вълка, сърната, дивата гъска за малките им. Набор от картички с мечка с мечета, лисица с лисичета, заек със зайчета и пр.;

* Комплект картички с летни пейажи от България – родната природа е красива през всеки сезон;

Диск за незрящи

Списание „Българска наука” и сдружение „Щастливо дете”осъществяват проекти в помощ на хора в неравностойно положение – незрящи. На диск и на хартиен носител са записани поредица от статии от областта на астрономията и физиката, биологията, праисторията,  историята, медицината, произведения на Йордан Йовков и др. 

Дискът се разпространява напълно безплатно. Цялата работа по проекта е извършена напълно безвъзмездно от доброволци.

Гордея се, че съм част от този проект с материала „Гората и дървото – символи и знаци“.

сп. „Българска наука“, бр. 19
 ( И като си спомня, че всичко това и още много е написано с помощта на кирилизатор....)

Lapbook (Лапбук) – информационна папка

Какво представлява lapbook -ът; каква е неговата роля в съвременното училище; кой може да изработва lapbook - учител, ученик, родител; какви задачи изпълнява тази форма на представяне на информация... това са част от въпросите, които  си задаваме, когато се насочим към използване на тази толкова интересна и полезна за учениците интерактивна форма на работа.

Колкото и да е странно, lapbook не е изобретение на професионалните педагози. 

Lapbook навлиза в учителските блогове от споделените дейности на американските майки, които предпочитат за децата си домашното обучение,т. нар. homeschoolers. Този ресурс е много ценен и намира достойно място в работата на тези учители, които не се страхуват да излязат от установените рамки на „разумното“ и познатото, а желаят да опитат нещо ново и атрактивно. 

Директен превод на думата lapbook не намираме в речниците, но може би най-точното определение за този чудесен ресурс даде Мария Ваклинова, ученичка от 5. клас на БНУ „Св. Седмочисленици“ Тарагона – Реус: тя го нарече „информационна папка“. Да допълня Мими – информационна интерактивна папка.

Lapbook -ът се изработва на принципа на изскачащите прозорци. В него може да се  събере цялата информация (която е подходяща за възрастта на децата) по определена тема. Децата научават неусетно, занимавайки се със забавни игри, кръстословици, набори от картички и пр. 

Особено подходяща е тази информационна папка за децата, които имат силно развита визуална памет и усвояват най-добре когато виждат това, което трябва да се научи.

Информационната папка може да се изполва както при запознаване с новия материал, така и на по-късен етап при преговора и затвърждаването му. Когато се разработва една такава папка се научават много неща, които на пръв поглед нямат много общо с темата. Кръгозорът на детето се разширява, то разбира, че нещата в природата и социалните процеси се намират в непракъснато взаимодействие и връзки.

Да изработи lapbook за един ученик означава да се потопи в ролята на изследовател - едно от  любимите занимания на децата.

Когато за пръв път предлагаме на учениците тази разчупена форма на работа, е добре да обмислим внимателно темата, с която ще започнем. Тя трябва да е интересна и информационно наситена, за да може децата да намерят колкото се може повече материал.

Lapbook -ът не е сбор от листове с текст и картинки, които учениците могт да залепят без особена трудност в тетрадките си. Той е  доста по–различен от това. Изработването на хармоники, игри, кръстословици, колекции от снимки, пъзели и пр. развиват не само мисленето на децата, но и тяхната сръчност.

Намираме за правилно преди детето да пристъпи само към изготвянето на информационната папка, учителят да представи своя, за да може да визуализира обясненията си.

Децата гледат с широко отворени очи (и не само) интересните елементи на lapbook-а и неусетно се сливат с потока информация, който струи от папката. Напълно естествено е да пожелаят и те да изработят такава. 

Хубаво е децата сами да изберат задачите, по които ще работят – в темата „Боговете на Древна Гърция“ петокласниците сами решават на кой бог или богиня ще е посветена тяхната информационна папка. 

Тъй като изработването на lapbook е сериозно занимание и изисква повече време, може да направим mini lapbook, посветен на тясно определена тема – от голямата „Градове в Горнотракийската низина“ можем да създадем няколко по-малки – “Пловдив“, „Пазарджик“, „Стара Загора“ и т. н. за обучението по човекът и обществото в 4. клас.

Често информационната папка прилича на малка книжка, в която е събрано всичко значимо по изследвания проблем. Учителят може да помогне, особено на по-малките ученици, не само с напътствия, но и с материали, идеи, пряка помощ при изработването на папката. Детето лепи, изрязва, оцветява, измисля, фантазира, пише, претворява плановете си върху хартията и неусетно научава нещата, които в обикновения час при обичайните условия може да му се струват трудни, скучни и непосилни.

Разбира се, за децата от неделните училища писането в lapbook-а трябва да е на ръка. Лесно ще се принтира  текстът от компютъра, но дали ще бъде удачно за тези ученици? Със сигурност – не. 

Дали е подходящо първокласниците да изработват такава папка? Зависи от много фактори:

* възрастта на децата (често в неделните школа първолаците са на 8, 9 или дори на 10 години);

* темата, която ще се разглежда;

* помощта, която родителите са склонни да окажат (а често те се запалват повече от самите ученици :) ).

В крайна сметка всеки учител сам решава кога и как да предостави възможност на учениците  да използват в работата си този чудесен интерактивен ресурс.