понеделник, 16 септември 2019 г.

Ролевата игра

Този материал  е  писан през далечната 2005 година. Актуален е и днес в по-голямата си част.


                                                                                                             “Човекът е мислеща тръстика”
Блез Паскал


      В българското училище гражданското образование е насочено към формиране на знания и умения на учениците за активно взаимодействие със социалната среда, познаване, прилагане и уважение на гражданските права и отговорности, участие в демократичните процеси, изграждане на политическа и гражданска култура. Гражданското образование на гимназистите е сложен и нелек процес, който изисква активното им включване в структурата на обществените отношения. За осъществяване най-пълно целите на гражданското образование и постигането на ДОИ е особено важно да се ползват интерактивни техники на обучение.
В различни сфери на човешката дейност - икономиката, военното дело, света на финансите, науката и пр., при разрешаване на сложни ситуации и при необходимост от вземане на решения, се прилагат разнообразни типове имитиращи игри.       Играта е тясно свързана с изследователския инстинкт и задоволяване на дълбоко вкорененото от природата любопитство у всеки човек. Както при висшите представители на животинския свят, така и при хората, тя е факторът за откривателство и овладяване на знания. Играта е носител на история, култура, религия, многовековен опит. Йохан Хуицинга (6) автор на задълбочено изследване за игрите, нарича  човека “ homo ludens”, т.е. играещ човек, защото тя е залегнала дълбоко у всеки от нас. Играта е обект на проучване от страна на редица социолози, философи и културолози.

Все по-често към игрите и симулациите като метод на обучение се обръщат и педагозите. Дж.Л.Тейлър (цит по 4) счита, че според равнището на абстрактност те могат да се разделят на четири вида: проучване на казуси, изпълнение на роли, игри-симулации и машинни симулации. За настоящата разработка интерес представлява втората група – изпълнението на роли, което още  наричаме ролева игра. Здр. Костова(4) изтъква, че основната дейност при нея е изпълнението и импровизирането на роли. Р.Владева (1) подчертава влиянието на играта върху активността на учениците и включването им в естествени ситуации чрез прякото им участие в тях. Е. Янакиева (7) обръща внимание на мотивиращата роля на този метод на обучение, като изтъква подражателния характер на игрите. Д Кънчев (5) акцентира върху общуването между групи с различни интереси и социалните взаимодействия в игровата ситуация.