Едни от най-ярките ми детски спомени са свързани с тази прекрасна приказка.
Имах щастливо детство. Дядо ми четеше детски книжка, а двете ми баби ми разказваха приказки.
Една от любимите ми беше за малкото момиченце с червена шапка. Първоначално си представях тази шапка като скиорска, а после като калпак до момента, в който градската ми баба (наричах я по пазарджишки маниер стара майка) не ми обясни, че шапката имала съвсем друга форма, защото действието на приказката се развива не из нашите географски ширини. Когато ми раказваше историята и стигнеше до момента: „Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?“, се включвах и аз в ролята на момиченцето. Когато стигнех до последния въпрос: „Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?“ моята баба отговоряше страшно:„За да те изям!“ и започваше да ме гъделичка и двете се заливахме в смях...
Такова хубаво детство пожелавам на всички деца!