Показват се публикациите с етикет празник. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет празник. Показване на всички публикации

понеделник, 4 декември 2023 г.

сряда, 30 август 2023 г.

Надпис „Добре дошли“ с есенни листа




 Скоро ще се върнем в класните стаи и ще се потопим в чудния свят на уроците и  приключенията с любимите приятели от българското училище...
Да посрещнем децата с радост и очакване за  една  успешна учебна година.

Откъде да започнем? 
От поздрава, разбира се! 😀

Надписът може да се изработи по два начина:
  • цялата фраза  на един лист ;
  • всяка буква на отделен лист – прилагам файл за изтегляне;
  • надпис с бели букви за оцветяване;
  • И надпис
    Добре дошла, Есен!








И надпис
Добре дошла, Есен!


петък, 15 април 2022 г.

Великденско настроение


 Един сърдечен поздрав за всички учители и ученици за светлия християнски празник Великден.

понеделник, 28 март 2022 г.

Великденски венец със зайче

 




Красив венец със зайче. Лесен за изработване и от по-малки деца.

Необходимите материали и последователността на изработване са представени в клипа.


петък, 22 май 2020 г.

Родни букви нас ни сбират



В книжката са събрани представителни изяви на български деца от испанските неделни училища в
Барселона
Бургос
Валядолид
Валенсия
Ел Раал, Мурсия
Лерида
Логроньо
Училищата, които бенефицира асоциация Тангра в Алкала де Енарес, Леганес, Сан Агустин де Гуадаликс, Унаме де Гуадалахара
Памплона 
Тарагона – Реус
Торент
Българско неделно училище в Бад Липшпринге, Германия


петък, 23 март 2018 г.

Българийо, родино мила




               Значимите  събития в нашата богата история са немалко, но едно от тях 
отбелязваме с най-голяма тържественост – Трети март - национален празник 
на република България.

             За нас, българите в чужбина, този ден е особено важен. Той е повод не 
само да се съберем на едно място,  но и да надникнем  дълбоко в душите 
си и да си отговорим на въпроси, които в забързаното ежедневие, отбягваме. 
Това е ден, в който си даваме сметка защо така силно ни тегли към българското 
и защо не сме се отказали от него.  Ден, в който нашите деца, родени  
извън пределите на родината, изричат с гордост и абсолютна  убеденост
  „Аз съм българче“ .
.......

петък, 31 март 2017 г.

Български празник в Каталуния





Много са българските празници през месец март. И всеки един от тях е очакван с нетърпение.
И тази година Асоциация на българите в провинция Тарагона „България“ и   Българско недело училище „Свети Седмочисленици“ Тарагона–Реус организираха и представиха пред българската общност концерт под надслов „Мартенски празник“.

вторник, 15 ноември 2016 г.

Един различен Ден на будителите

Ден на народните будители

Нетрадиционно, „технологично“ и динамично – може да се учи по различни начини и от различни източници на информация. В един екип може отлично да работят заедно деца на 5 и младежи на 18 години. Учениците да влязат в ролята на откриватели, на търсачи на кодове, да работят с книга, лаптоп, таблет и мобилен телефон, за да извлекат знания и създадат краен продукт в работата на екипа – лапбук... в българско неделно училище.... в българско школо... в нашето :) Деца, гордеем се с вас! Бяхте чудесни!




неделя, 2 октомври 2016 г.

Да ни върви по вода!


Запя свойта песен звънчето за нас.
Здравей , златна есен! Здравей, първи клас!
Така е чудесно на чин да седиш
И букви, и песни в час да редиш!
Ех, утрини ясни, училищни дни!

Здравей, първокласник! – звънчето звъни.


Начало на новата учебна година в БНУ „Св. Седмочисленци“ 
Тарагона – Реус


Кликнете върху снимката.


https://sharalike.com/s/pFhr

петък, 10 юни 2016 г.

Фолклорен фестивал „Завило се хоро, извило се“ *


Хубаво, по-хубаво, българско.
Тропат чевръстите нозе и бият земята. Трептят гъсто извезани ризи. Премятат се шарени престилки. „Иииии-хуууу-ха“ оглася малкия градец. Красота ...  и тъга. Дивиш се на този чорбажди Петър, който толкова се гордее с хубавото си булче,  полетяваш заедно с Елена мома в буйните стъпки на хорото ѝ, ситниш, ситниш в шопския танц ...
Докато се вие и извива хорото, ще ни има и нас българите.

На 8 май в курортното градче Салоу се проведе фолклорен фестивал „Завило се хоро, извило се“ . Организатори на събитието бяха две български асоциации – Асоциация на българите в Салоу и Асоциация на българите в провинция Тарагона „България“.
Гости на събитието бяха кметът на Салоу господин Гранадос, ръководители  на отдели в кметството на града домакин, гоподин Джоан Руиз Карбонел, депутат в Кортесите, както и представители на българските асоциациии в Каталуния.
С хубаво настоение, прекрасна българска музика и чудесни изпълнения на танцовите състави ще се запомни това първо по рода си събитие в автономна област Каталуния. На сцената излязоха фолклорна група „Здравец“ и певицата   ...

вторник, 24 май 2016 г.

Словото – любомъдрие и българщина


„В началото бе Словото. И Словото беше у Бога. И Словото беше Бог.“ 
Евангелие от Йоан
Словото е сила, която има огромни измерения.
То може да бъде знаме, символ, съдба.
Словото е в основата на определянето и поддържането на националната и духовна идентичност на всяка една личност. 
Словото!
То сочи път, дава посока и смисъл.
Него трябва да браним, да съхраняваме, да развиваме.
Словото българско, за да има българи.
Честит празник на всички, посветили живота си на българското слово и култура!
Честит празник на всички крепители на българския дух!
Честит празник на всички, които носят гордо името българин! 

За да видите клипа, кликнете върху изображението.


Един чудесен спомен за силата на словото
Ден на народните будители 2015 година
Барселона и Реус 
Част от проект „Културно наследство в миграция“  
снимки: Николай Вуков

сряда, 13 януари 2016 г.

Карнавални маски


 Карнавал! 
Да се приготвим за наближаващите празненства като си изработим карнавални маски. 
Необходими са ни само шаблон, картон, плат, пайети, бои, панделки и вдъховение.




вторник, 15 септември 2015 г.

Спорна нова учебна година!




Неделните български училища в чужбина не откриват учебната година на 15 септември – ние сме твърде зависими от средата, в която градим, развиваме и кътаме нашите школа. Но за всеки български учител и за всеки български родител тази дата е много важна, дори емблематична.
Тя е Началото.
Свързана с очакване за по-малко проблеми, надежди за нови успехи на школарчетата и за родителско разбиране и съпричастие.
Великият Иван Вазов, Патриархът, е казал“ Училището се прави от учителите“. Бъдете здрави и успешни, скъпи колеги!
Мили деца, вие сте нашето продължение, нашето по-добро бъдеще. Не забравяйте никога, че сте българи. Където и да живеете по Божия свят, съхранете в едно кътче на душите си любовта към онази най-прекрасна страна, която е създала и  запазила корените Ви, в която  са живели и градили дом,  родина и история дедите Ви.
Уважаеми родители, без Вас българско училище в чужбина не може да има. Вие сте тези тихи, упорити, скромни родолюбци, които довеждате децата си в българското школо. Вие сте тези, които се лишавате от почивния си ден девет месеца през годината. За да знаят децата Ви родния  език, за да останат в този динамичен и объркан свят българи.
Да си пожелаем здраве.
Да си пожелаем успехи.
Да останат децата ни българи.
Да се съхрани от род в род езикът ни.
Честита нова учебна година!

сряда, 15 октомври 2014 г.

Ново начало


                Във всяко българско училище началото на учебната година е много важен момент, но в българските училища в чужбина е дваж по-значим. Тази година за пръв път тържеството се провежда в края на септември, а не както обикновено, през първата неделя на октомври. Причината за това е много прозаична – на 5 октомври сградата на училището е избирателна секция.
           Слънчев есенен ден. Отваряме вратите на училището широко, за да посрещнем нетърпеливите малчугани и техните родители. Децата се втурват из учебните зали и непракъснато питат:„ Това ли ще е нашата стая тази година?“, “Какви предмети ще правим?“, да, „ще правим“ по испански маниер, не „ще изучаваме“....
              Час преди началото на тържеството всички са пристигнали и училището повече прилича на боен стан, отколкото на солидна образователна сграда. В подготовката на празника са включени всички – мамите са направили вкусна почерпка – баници, сладки, кексове, погачи – все български ястия. На отрупаната маса не се вижда нищо купешко – всяка майка се е старала да свърже и храната с днешния български ден. Татковиците са изправени пред сериозна задача. Училището е закупило нова бяла магнитна дъска с колелца – чудо на чудесата! Те ще трябва да сглобят придобивката и да вложат изобретателна мисъл и сръчност в работата си – получените крачета не отговарят на размерите на дъската. И се донасят бормашини и чукове, и болтчета, и гайки,  и се начеват сериозни действия с тях. Децата започват усилена репетиция – както обикновено в училище в чужбина времето не стига  и се репетира в последния възможен момент. Всички деца знаят стихчетата наизуст.                       Танцьорките от група „Здравец“ припряно обличат носиите и грабват фотоапарата на училището – да се занеме всеки важен момент от празника. Внимателно свалят венеца, който украсява най-ценното притежание на асоциацията и училището – благословената икона на Светите Седмочисленици.
             Под този венец всяка година минават с надежда за успехи в учението възпитаниците на училището и каталунските гости. Тази година минават и родители – да си припомнят трепетите от онова прекрасно време, което всички бързаме да загърбим и след това цял живот търсим – детството.
                   Инсталират се един от училищните компютри, бас касата и тонколоните под непрекъснатото вайкане на ръководителя на школото, че тонколонките са слабички, няма да се чува, имаме нужда от музикална уредба, тя е скъпа, но ще се снабдим  и с уредба, ще търсим средства и следващата година ще се чува по-добре.
Всички излизат пред училището. В ръцета на Мариела, едно от най-малките деца от подготвителната група, звъни школското звънче. Малко едно такова, не сме си купили от България истински звънец, но пък е украсено с цветя и панделки, със звънко гласче. То пее, приканва деца и възрастни да поемат по най –хубавия път – пътя към училищния праг.
            Гост на тържеството ни е господин Джермá Сантамария – съветник в кметство Реус и дългогодишен гимназиален учител. Той не само минава гордо под венеца, но и споделя искреното си възхищение от чуднесния обичай – да започва учебната година с празник. Пожелава ни да сме все така упорити в стемежа си да съхраняваме корените си и родния език. Получаваме поздравления от господин Джоан Руиз Карбонел и господин Францеск Валес – депутати в испанските Кортеси. Чудна работа – за всеки празник, който отбелязваме, испанските народни предствители ни поздравяват, никога не ни забравят. А за пет години съществуване на училището не сме получили нито едно поздравление от български депутат – нито настоящ, нито бивш.
               Греят шарените престилки, трептят китките по косите, светят пафтите като златни... и се чува детско гласче: „И аз искам такива дрехи. Мога да изпея народна песен. Да пея ли? Знам „Рипни, Калинке“...
Лисва се водата от менчето по прастар обичай, с надеждата да ни върви леко, като по вода. Всички минаваме под венеца и хапваме по залък от питката с мед – да ни е сладко учението. А питката не е обикновена, а вълшебна. Пухкава, дъхава, украсена с български букви, замесена с много любов от топлите майчини ръце.
                Всички слушаме химна и в сърцата се прокрадва тъга, а очите овлажняват. Корави мъжки устни шепнат:„Ти си земен рай.“ И пред взора изплуват прекрасните очертания на планини, ширни полета и едно бурно и страшно море...
Започва празничната програма с връчване на грамотите и наградите  от Великденския конкурс. Те са изминали дълъг път – пристигнаха през лятото чак от Москва! Пожелаваме си да имаме още много награди през новата учебна година.
                Стиховете се редят един след друг – познати, свидни, очаквани. Напред излиза смело първокласниче и успява да ни убеди, че „да си първокласник, то не е шега“. Вълнението прелива от душите, родителите ръкопляскат възторжено, ръколяскат и каталунците. Не разбират думите, но емоциите са красноречиви – откриваме нова страница от живота на нашето, българското училище.
                      Ще се заредят неделя подир неделя, изпълнени с уроци, с песни и шеги. Ще решаваме загадките на Йоги, ще трупаме знания в чантата на изследователя, ще пътешестваме назад във времето, за да се срещнем с горди царе и мъдри монаси, ще се изкачваме по върховете на Пирин и Рила, ще слизаме в дълбините на Леденика и Дяволското гърло, ще попиваме неусетно онова знание, което след много години ще предадем и на децата си.
                     Знанието, че сме българи.
                     Усещането, че сме част от уникален народ.
                     Убеждението, че на земята има рай и неговото име е България.



Заб.: Загадката на Йоги и Чантата на изследователя са поредица от учебни задачи, по които в училището се работи от неговото създаване.

Октомври 2014                                                                    
Тарагона – Реус 
Испания









събота, 24 май 2014 г.

Кирил и Методий (Български всеучилищен химн)



Кирил и Методий (Български всеучилищен химн)
Текст: Стоян Михайловски
Музика: Панайот Пипков


https://soundcloud.com/user457687530/1himn


"Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
Тъй Солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвиги безчет...
Да, родината години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на Отоманский властелин...
Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянский мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на Българското знанье,
творци на наший говор мил!
Нек` името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек` се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1892, Априлий 15