сряда, 15 октомври 2014 г.

Ново начало


                Във всяко българско училище началото на учебната година е много важен момент, но в българските училища в чужбина е дваж по-значим. Тази година за пръв път тържеството се провежда в края на септември, а не както обикновено, през първата неделя на октомври. Причината за това е много прозаична – на 5 октомври сградата на училището е избирателна секция.
           Слънчев есенен ден. Отваряме вратите на училището широко, за да посрещнем нетърпеливите малчугани и техните родители. Децата се втурват из учебните зали и непракъснато питат:„ Това ли ще е нашата стая тази година?“, “Какви предмети ще правим?“, да, „ще правим“ по испански маниер, не „ще изучаваме“....
              Час преди началото на тържеството всички са пристигнали и училището повече прилича на боен стан, отколкото на солидна образователна сграда. В подготовката на празника са включени всички – мамите са направили вкусна почерпка – баници, сладки, кексове, погачи – все български ястия. На отрупаната маса не се вижда нищо купешко – всяка майка се е старала да свърже и храната с днешния български ден. Татковиците са изправени пред сериозна задача. Училището е закупило нова бяла магнитна дъска с колелца – чудо на чудесата! Те ще трябва да сглобят придобивката и да вложат изобретателна мисъл и сръчност в работата си – получените крачета не отговарят на размерите на дъската. И се донасят бормашини и чукове, и болтчета, и гайки,  и се начеват сериозни действия с тях. Децата започват усилена репетиция – както обикновено в училище в чужбина времето не стига  и се репетира в последния възможен момент. Всички деца знаят стихчетата наизуст.                       Танцьорките от група „Здравец“ припряно обличат носиите и грабват фотоапарата на училището – да се занеме всеки важен момент от празника. Внимателно свалят венеца, който украсява най-ценното притежание на асоциацията и училището – благословената икона на Светите Седмочисленици.
             Под този венец всяка година минават с надежда за успехи в учението възпитаниците на училището и каталунските гости. Тази година минават и родители – да си припомнят трепетите от онова прекрасно време, което всички бързаме да загърбим и след това цял живот търсим – детството.
                   Инсталират се един от училищните компютри, бас касата и тонколоните под непрекъснатото вайкане на ръководителя на школото, че тонколонките са слабички, няма да се чува, имаме нужда от музикална уредба, тя е скъпа, но ще се снабдим  и с уредба, ще търсим средства и следващата година ще се чува по-добре.
Всички излизат пред училището. В ръцета на Мариела, едно от най-малките деца от подготвителната група, звъни школското звънче. Малко едно такова, не сме си купили от България истински звънец, но пък е украсено с цветя и панделки, със звънко гласче. То пее, приканва деца и възрастни да поемат по най –хубавия път – пътя към училищния праг.
            Гост на тържеството ни е господин Джермá Сантамария – съветник в кметство Реус и дългогодишен гимназиален учител. Той не само минава гордо под венеца, но и споделя искреното си възхищение от чуднесния обичай – да започва учебната година с празник. Пожелава ни да сме все така упорити в стемежа си да съхраняваме корените си и родния език. Получаваме поздравления от господин Джоан Руиз Карбонел и господин Францеск Валес – депутати в испанските Кортеси. Чудна работа – за всеки празник, който отбелязваме, испанските народни предствители ни поздравяват, никога не ни забравят. А за пет години съществуване на училището не сме получили нито едно поздравление от български депутат – нито настоящ, нито бивш.
               Греят шарените престилки, трептят китките по косите, светят пафтите като златни... и се чува детско гласче: „И аз искам такива дрехи. Мога да изпея народна песен. Да пея ли? Знам „Рипни, Калинке“...
Лисва се водата от менчето по прастар обичай, с надеждата да ни върви леко, като по вода. Всички минаваме под венеца и хапваме по залък от питката с мед – да ни е сладко учението. А питката не е обикновена, а вълшебна. Пухкава, дъхава, украсена с български букви, замесена с много любов от топлите майчини ръце.
                Всички слушаме химна и в сърцата се прокрадва тъга, а очите овлажняват. Корави мъжки устни шепнат:„Ти си земен рай.“ И пред взора изплуват прекрасните очертания на планини, ширни полета и едно бурно и страшно море...
Започва празничната програма с връчване на грамотите и наградите  от Великденския конкурс. Те са изминали дълъг път – пристигнаха през лятото чак от Москва! Пожелаваме си да имаме още много награди през новата учебна година.
                Стиховете се редят един след друг – познати, свидни, очаквани. Напред излиза смело първокласниче и успява да ни убеди, че „да си първокласник, то не е шега“. Вълнението прелива от душите, родителите ръкопляскат възторжено, ръколяскат и каталунците. Не разбират думите, но емоциите са красноречиви – откриваме нова страница от живота на нашето, българското училище.
                      Ще се заредят неделя подир неделя, изпълнени с уроци, с песни и шеги. Ще решаваме загадките на Йоги, ще трупаме знания в чантата на изследователя, ще пътешестваме назад във времето, за да се срещнем с горди царе и мъдри монаси, ще се изкачваме по върховете на Пирин и Рила, ще слизаме в дълбините на Леденика и Дяволското гърло, ще попиваме неусетно онова знание, което след много години ще предадем и на децата си.
                     Знанието, че сме българи.
                     Усещането, че сме част от уникален народ.
                     Убеждението, че на земята има рай и неговото име е България.



Заб.: Загадката на Йоги и Чантата на изследователя са поредица от учебни задачи, по които в училището се работи от неговото създаване.

Октомври 2014                                                                    
Тарагона – Реус 
Испания









Няма коментари:

Публикуване на коментар