Днес ще ви представя
интересната история на книгоразделителя.
Изгледайте и клипчето – в него има интересна и полезна информация.
Книгоразделителят ...
Защо е нужен той? Книгата трябва да се пази, да се уважава. Не е нито правилно, нито красиво да подгъваме ъгълчетата, за да отбележим мястото, до което сме стигнали. А да драскаме върху хартията със същата цел е напълно неприемливо. За да се избегне повреждането на книгите и в същото време да се отбележи мястото, до което е прочетен текстът, хората още в древността са започнали да използват книгоразделители.
Изгледайте и клипчето – в него има интересна и полезна информация.
Книгоразделителят ...
Защо е нужен той? Книгата трябва да се пази, да се уважава. Не е нито правилно, нито красиво да подгъваме ъгълчетата, за да отбележим мястото, до което сме стигнали. А да драскаме върху хартията със същата цел е напълно неприемливо. За да се избегне повреждането на книгите и в същото време да се отбележи мястото, до което е прочетен текстът, хората още в древността са започнали да използват книгоразделители.
Историята на
книгоразделителя е толкова или почти толкова стара, колкото историята на
книгите. Египетските писари прикрепвали късчета папирус към свитъците. През
средновековието към страниците на книгите били добавяни специални разделители
във формата на малки езичета, които позволявали бързо да се отваря книгата там,
където е необходимо. Книгоразделителят такъв, какъвто го познавам днес, се е
появил през XIII
век. Първоначално е бил изработван от кожа, а по-късно - от плат, плътна хартия или дори от метал.
Той помагал не само да се пести време и бързо да се открива нужната страница,
но имал и съществен принос за
съхраняването на книгата. Често бил изработван
едновременно със самата книга.
