От доста време се заглеждам по малките фигурки, които се продават в детските и специализираните магазини. Из главата ми се върти идея да ги ползвам в обучението по история. Разгледах много колекции, но да намеря фигурки на български и византийски войници се оказа невъзможно, особено да се сдобия с първите :)
Докато преди месец попаднах на една малка работилничка в Реус. Там две млади момчета майсторят чудесии. Изработват фигурки като тези
Красота!
Работилничката им е и магазин, можеш да се дивиш цял ден на прекрасните им творби. Всичко се изготвя ръчно. Оказа се, че изработват и фигурки по поръчка. Обясних какво точно искам. Потърсихме из нета подходящи илюстрации, защото не е известна особено нашата история тук (не само в Испания не се познава, но това е друга тема). Гледаха, търсиха момчетата и се запалиха по нашите средновековни дела. Обаче ... Цената на една фигурка е 75 евро. С отстъпката...
Идеята да се използват фигурки не ме напусна.
И си направих с подръчни средства. Децата много ги харесаха. Работиха по точно определени задачи върху историческите карти. В края на часа едно момченце сподели, че когато е местил фигурките му се е сторило, че са се движили из гора, а после са прекосили голяма река. „Сякаш гледах филм! – помълча малко и продължи – Сигурно така са се е случвало това нещо“. Не разбрах кое е „това нещо“ и попитах. „Ами в историята. Някога. Нали така се е случвало.“
Да, мило дете, така се е случвало ...
Работилничката им е и магазин, можеш да се дивиш цял ден на прекрасните им творби. Всичко се изготвя ръчно. Оказа се, че изработват и фигурки по поръчка. Обясних какво точно искам. Потърсихме из нета подходящи илюстрации, защото не е известна особено нашата история тук (не само в Испания не се познава, но това е друга тема). Гледаха, търсиха момчетата и се запалиха по нашите средновековни дела. Обаче ... Цената на една фигурка е 75 евро. С отстъпката...
Идеята да се използват фигурки не ме напусна.
И си направих с подръчни средства. Децата много ги харесаха. Работиха по точно определени задачи върху историческите карти. В края на часа едно момченце сподели, че когато е местил фигурките му се е сторило, че са се движили из гора, а после са прекосили голяма река. „Сякаш гледах филм! – помълча малко и продължи – Сигурно така са се е случвало това нещо“. Не разбрах кое е „това нещо“ и попитах. „Ами в историята. Някога. Нали така се е случвало.“
Да, мило дете, така се е случвало ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар