петък, 8 юли 2016 г.

Отличие „Благородно сърце“


Благородството е прекрасно човешко качество, което не зависи нито от месторождението, нито от възрастта. 
Доказаха го тази учебна година чудесните деца от Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“ Тарагона – Реус (Испания). Шестнадесет от 33 ученици взеха участие в благотворителната инициатива, само най-малките не успяха да се включат.
Протегнаха ръка на съвсем непознати хора, застигнати от голямо нещастие. Сами предложиха как да помогнат на хората в беда и сами изпълниха проекта. Изработиха гривнички, подскачащи жабчета, рисунки... Представиха ги на първия събор на българите в Каталуния „Завило се хоро, извило се“ и ... успяха! Събраха 180 евро за пострадалите в България. 
През целия ден стояха на масите за продажба на сувенирите и когато свършиха, започнаха да изработват нови. Движеха се между хората, обясняваха, показваха, приканваха ги да помогнат.
Тичаха от сцената до импровизираната работилница и отново на сцената.
И успяха. 


Такава постъпка заслужава и награда. 
Дълго се чудехме каква да е тя. И решихме да бъде приз „Благородно сърце“, защото нашите малки деца показаха какви големи и щедри сърчица имат.
Как да не се гордееш с такива ученици?
Можехме да поръчаме отличията  да се изработя от метал, от стъкло, от коприна, но решихме, че ако учител ги направи саморъчно ще е най-добре. Защото нашите ученици са тези малки благородници по ум, разум и сърце.


Вложихме дълбока символика в плакета – в него всеки елемент има своето място и значение. 
Добротворството трябва да се отглежда, да се култивира, да се обгрижва като крехко цвете, за да пусне корени в душата на детето. 
Не може  да очакваме само победи и успехи в живота. За да ги постигнем, трябва да се потрудим за тях. И това не е нито лесно, нито забавно, нито се случва бързо. Да не забравяме думите на Малкия принц, който казва, че ако искаме да видим пеперуда, трябва да изтърпим две - три гъсеници. :)
Да се стремим към звездите, да не преставаме да мечтаем, да развиваме  себе си, да не стоим на едно място, а да оставим духа ни да лети. 
Да не се обграждаме с тесните стени на егоизма,  безличието и лицемерието. Да не попадаме в плен на   фалшивите кумири и безразличието.
Тогава и само тогава ще има благородни сърца.





Няма коментари:

Публикуване на коментар