През последните десет – дванадесет години сме свидетели
на увеличаване броя на неделните училища в чужбина. Причините за това явление
са няколко, но основната сред тях е желанието на част от българската диаспора в
странство да запази езика, обичаите и традициите у своите деца. Самите неделни
школá се различават едно от друго в зависимост от това в коя държава се
създават; какъв е контингетът от ученци, които се обучават; какво е равнището
на подготовка на педадогическия персонал и пр. Но общите неща между тях са
несъмнено много повече.
Неделните училища функционират в особена среда и имат
специални задачи. Те се създават в чужди
държави, в които учениците посещават местни училища. Децата растат и се
развиват в чуждоезикова среда. Често дори в семейството рядко се говори
български език. Седмичната натовареност на децата е голяма, защото след
редовните занятия се посещават извънкласни и извънучилищни занимания – танци,
чужди езици, спорт и пр. Част от учениците много рядко посещават България
(два-три пъти за 5-6 години) и личният им опит е твърде ограничен в тази
посока. [1, 7].Българските неделни училища в чужбина са средища на просветна и културна дейност, която се крепи на три основни
групи участници:
·
Деца
·
Учители
·
Родители
През учебните 2019/2020 и 2020/2021 години неделните
български школá се изправиха пред едно ново предизвикателство – пандемията от
COVID-19. Бързо трябваше да се настройва цялостния учебно–обрзователен процес
на съвсем нова (за голяма част от училищата) вълна – дистанционното обучение,
което по-късо започна да се нарича ОРЕС
(обучение от разстояние в електронна среда). И в това време на изпитания –
физически, психически, икономически, социални и пр. – българските училища в
чужбина трябваше да се съобразяват основно с разпоредбите на местните държавни
органи. В различните краища на света те не бяха драстично отличаващи се, но все
пак бяхме поставени в необичайна ситуация.
В Испания, автономна област Каталуния, тези мерки се оказаха най-строги и
най-продължителни [7].
Една от новите (и прекрасни, според нас) възможности,
които се появиха с масовото навлизане на обучението от разстояние в електронна
среда в неделните училища, е възможността да се посетят част от българските
музеи. Някои от тях много щедро отвориха вратите си за нашите деца и с голямо
внимание и изключително професионално и добронамерено ни поведоха из
лабиринтите на познанието и разкриваха тайните си. Тази разработка е и израз на
нашата лична благодарност към тези чудесни хора, които много сърдечно, много
топло и с голям професионализъм приеха идеята за подготвяне и провеждане на
съвместни виртуални уроци на неделните училища и музеите.
Настоящата разработка представя дейността в Българско неделно училище„Св. св.
Кирил и Методий“ Барселона на тема
„Животните и птиците в България“ – съвместен урок с Регионален природонаучен
музей Пловдив в лицето на госпожа
Светлозара Казанджиева.
Същинската част
(трети етап от дейността) се проведе на 5 юни 2021 година.
Изготвеният урок е за нови знания и се реализира с
учениците от V и VI клас (смесена паралелка), които са на възраст 9-10 години.
Цели на урочното занятие:
Да се запознаят учениците с най-характерните особености
на животните и птиците в България и тяхното географско разпространение като се
обърне по-специално внимание на птичия свят.
Задачи:
1.Да проучат особеностите на животните и птиците в
България. Да се обърне внимание на географското им разпространение.
2.Да се потърсят имената на бозайниците в игрословицата
от работен лист „Бозайници“ (изготвен от Светлозара Казанджиева).
3.Да се открият кои са животните и техните латински
наименования от същия лист.
4.Да се попълни работен лист „Птици“ (изготвен от
Светлозара Казанджиева).
5.При необходимост да се търси информация в интернет, за
да се завърши листа.
6.Да се представят заглавията на електронните книжки на
учениците – растения и животни в
България.
7.Да се разкрие
значението на науката за опазване на различните видове.
8. За домашна работа да се проучат посочените клипчета от
канала на РПНМ Пловдив в Youtuve –"Река на биоразнообразието" и "Горите
в България" и да се попълни работен лист „Ботаника“.
Дейността по подготовка и провеждане на занятието продължава
няколко седмици и преминава през четири основи етапа (фиг. 1)
През първия етап – планиране – учителят избира темата на урока.
Изяснява изискуемите по адаптираната учебна програма по география и икономика
за V – VII клас за обучението, организирано в чужбина [2] очаквани резултати. Анализира особеностите на децата в двата
класа (паралелката е смесена) и
внимателно преценява с кой музей да установи контакти. Трябва да отбележим, че
не всички музеи в страната изявяват желание да работят с неделни училища и то
от разстояние.
Определя се вида на урока, който ще се проведе съвместно
с музея. Влиза се в контакт с музейните работници. По време на този етап се
подбират нужните информационни източници и се прави списък с литературата,
която ще се предложи на учениците.
Това е и моментът, в който се изработва заедно с
музейните работници план на съвместната дейност. Представят се образователните
цели и задачите, обсъждат се поетапно различните действия, които ще се
предприемат от страна на музея и от страна на българското неделно училище.
Представя се темата, целите и задачите пред учениците и
родителите. Цялостен детайлен план на дейностите се разработва заедно с
учениците.
По време на
втория етап, подготвителния, учениците
се запознават с предложените материали по темата. Изпълняват поставените
дейности:
·
Запознаване с текста в учебника по темата [8];
·
Проучване на две филмчета – „Птиците
на Пловдив" и "Река на биоразнообразието" [5];
·
Запознаване с констуктора WriteReader [1]. На учениците е поставена задача
да изработят по две книжки – една за животно или птица и една за растение; указанията
са представени в Образователен блог [7].
·
Разпечатване на работните листове от сайта на музея – разработени от
Светлозара Казанджиева.
Подготя се специална покана за всички родители и ученици,
които могат не само да наблюдават, но и да участват във виртуалното занятие.
При
осъществяването на планираната дейност (трети етап – реализиране) в
определеното време всички ученици заедно с учителя „влизат“ в музея. Това се
осъществява в подходяща и за двете страни платформа. В представената дейност е
използвана Vedamo. Гости на часа са ученици от 4 клас.
Учителят въвежда в темата на занятието. Обяснява какви са
целите и задачите му. Представя извършената предварителна работа и поставените
на чиновете работни листове. Много интересно и вещо госпожа Казанджиева повежда
децата из залите на музея. Показва им разлишни интересни обекти, заедно
осъществяваме обиколка на Регионален природонаучен музей Пловдив.
Децата задават въпроси и попълват работните листове.
Разделяме се с обещанието, че през лятото децата ще
посетят музея (ако пандемичната обстановка позволява).
В следващия час продължава работата по този етап.
Учениците представят попълнените работни листове и споделят изработените
електронни книжки в WriteReader [1]. Оказва се, че любимото животно е лисица, а
любимата птица е орел. Децата споделят впечатленията си от двете филмчета на
музея, които са гледали вкъщи.
Последният етап (анализиране на резултатите) се извършва
в две направления – установяване на равнището на усвоения учебен материал (този
момент не е обект на настоящата разработка) и попълване на анкетна карта от
учениците (Приложение 1). Резултатите от анкетите се обобщават (Приложение 2) и
анализират.
Анкетните карти са попълнени от 24 деца (гостите от 4
клас също попълват анкетата).
В настоящата разработка ще обърнем внимание само на
няколко момента от анкетата. Прави впечатление, че учениците посещават музеи
като част от учебната програма в местните училища (Въпрос Nº1), но никога не са
участвали в урок, проведен в музей (Въпрос Nº 2). Без съмнение (Въпрос Nº 3)
тази форма на работа се харесва от децата и настояват да има и други подобни
занятия. Това се отчита и в оценъчните тестове, които учениците решават. Това
те споделят и в разговори при обсъждане на дейността на паралелката. Желанието
на децата да участват в други подобни занятия е показателно за цялостното им
отношение към проведените дейности (Въпрос Nº4). Един много важен момент
(Въпрос Nº 5) е желанието да се посетят музеите на живо, което децата споделят
още по време на „посещението“ в музея.
Без съмнение този тип учебни занятия се подготвят дълго
време, изискват много работа от страна на учителя, по-натоварващи са в някои
отношения за учениците, но резултатите си заслужават.
Пред българските училища в чужбина, работещи в различни
държави, в които често образователните процеси се развиват на високо равнище, стои
много остро проблемът за качеството на занятията. За да дойдат ученицте в
неделното школó и за да останат, преподавателската работа трябва да е на нивото
на местното училище, ако не и по-добра. Едно от средствата за постигане на това
е съвместната работа на училищата и българските музеи.
Литература
1.
https://app.writereader.com/
2.
Адаптирана учебна програма
по география и икономика за V – VII клас за обучението, организирано в чужбина. https://www.mon.bg
3.
Българско училище в чужбина.
https://ilieva-dabova.weebly.com/
4.
Данов, Данаил. Дигитализация
и образование: иновативност, креативност и интеркултурност., УИ „Св.
Климент Охридски“, С., 2020
5.
Канал на РПНМ Пловдив. https://www.youtube.com/channel/UChJCXvgnPusJZvsgNLJ25uw
6.
Музей – училище, училище –
музей. Сборник. „Абагар“, Велико Търново, 2020
7.
Образователен блог http://ilieva-dabova.blogspot.com/
8.
Попов, А., К, Найденов,
М,Жечева, В. Найденова. География и икономика за обучението, организирано в
чужбина 5-7 клас. Изд. Klett, С., 2019
Благодаря!
ОтговорИзтриване