неделя, 15 юни 2014 г.

Сътрудничеството между българското неделно училище и семейството – тенденции и проблеми

Сътрудничеството между българското неделно училище и семейството – тенденции и проблеми *

Cooperation between Bulgarian Sunday school and the family - trends and issues: This material presents a short characteristic of the phenomenon “Bulgarian Sunday School”, and it’s studying the relation between parents and Sunday school. It reveals some of the trends and problems in the process of cooperation between the families and the schools. The conclusions and the recommendations are based on observation and analysis of questioning cards, filled by parents and teachers.

Key words: Family, Bulgarian Sunday School, national identity, cooperation, problems, investigation.

ВЪВЕДЕНИЕ

През последните години сме свидетели на бурното развитие на българските неделни училища в чужбина. В дейността на тези огнища на българския дух се открояват тенденции и проблеми, които заслужават да бъдат обстойно проучени. Настоящото изследване е опит за установяване на тенденции в сътрудничеството между българското неделно училище в чужбина и семейството, както и очертаване на някои проблеми, възпрепятстващи тяхното ефективно взаимодействие. Проучването е структурирано в две направления и е насочено към две групи участници в процеса – родители и учители.Използвани са количествени данни, събрани с помощта на анкетни карти, с цел изследване на отношенията между родители и училище [5]. Изследването е осъществено в две български неделни школá в Испания: БНУ „Св. Седмочисленици“ Тарагона–Реус и БНУ „Св. Св. Кирил и Методий“ Барселона. Поради големият обем получена информация, в настоящата разработка са представени само някои аспекти на отношенията между неделното училище и семейството и са разгледани ограничен брой показатели. Всички данни от проучването са представени в друга форма, различна от настоящия доклад [5].

ТЕНДЕНЦИИ И ПРОБЛЕМИ В СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ БЪЛГАРСКОТО НЕДЕЛНО УЧИЛИЩЕ В ЧУЖБИНА И СЕМЕЙСТВОТО

1. Кратка характеристика на феномена „Българско неделно училище в чужбина“.

Организацията и поддържането на български неделни училища в чужбина е дейност, която се изпълнява от български организации (асоциации), дипломатически представителства или църковни общини. Българското школó в чужбина е структура, която се посещава от децата в извънучебно (за приемащата страна) време. Дейността ѝ се развива в две основни направления: учебна (класна) и извънкласна работа. Посещаването на занятията в неделното училище е изцяло на доброволен принцип – няма механизъм, който може да задължи един родител да запише детето си в такъв образователен център, ако той не желае. Много често обучението на дете или подрастващ в неделно училище означава лишаване на цялото семейство осем или девет месеца в годината от почивка в неделния (респективно съботния) ден. За да премине към такова действие, един родител трябва да е силно мотивиран да съхрани българските корени на детето си. Съвсем не е без значение фактът, че в края на учебната година, всеки ученик получава удостоверение за завършен клас, което се признава от училищата в България (това се отнася само за школáта, работещи по ПМС N°334 и по НПРЕКГ).

Според данни на Министерството на образованието [4] броят на българските неделни училища в чужбина е 136. Трябва да отбележим, че това са само школáта, за който има официална информация. Те развиват своята дейност съобразно изискванията на Постановление N°334 на Министерски съвет за българските неделни училища в чужбина [1] или по Национална програма „Роден език и култура зад граница“ на Министерството на образованието [4]. Никой не разполага с данни за броя на училищата, които не обвързват дейността си с българската държавна политика.

Българските неделни училища в чужбина възникват и развиват своята дейност, за да отговорят на една много важна потребност на българите, които живеят зад граница – съхраняването на националната идентичност у децата и подрастващите [2], [3]. Една от общите характеристики на всички български училища в чужбина са тесните връзки между бенефициент, образователен център и семейство.

2. Анализ на анкетни карти, попълнени от родители.

Чрез анкетни карти са [5] изследвани 36 семейства от двете неделни училища. Въпросите са насочени към установяване на тенденциите и проблемите в сътрудничеството между родителите и българското неделно училище. Поради ограничения обем на настоящата разработка, ще представим анализ на 6 от общо 8 въпроса, залегнали в анкетата.

Чрез въпроса „Как Вие си сътрудничите с училището?“ се разкриват тенденциите на взаимодействие между семейството и училището. Прави впечатление големият дял на родителите, които не вземат участие в училищния живот – 58%. До голяма степен това се дължи на нежеланието да се занимават със странични неща и да се натоварват с допълнителни задачи. Голям е делът на тези, които участват в организирането на извънкласните дейности – 31%, което показва колко важна е тази страна от дейността на школотó. Много малкият брой на тези, които участват в дейността на Родителския съвет (6%) се обяснява с ограничения брой членове на съвета. Прави впечатление, че никой не се ангажира с извършването на ремонти и поправки на материалната база – тази дейност е оставена напълно в ръцете на бенефициентите и учителите (фиг.1)

Показателен за ангажираноста с делата на училището е отговорът на въпроса „Познавате ли добре правата и задълженията на членовете на Родителския съвет?“(фиг.2). 69% от анкетирантие познават правата на Родителския съвет. Малък е делът на тези, които не се интересуват от това – 6%. 25% отговарят, че се интересуват, но нямат информация. Би трябвало на събрание с родителите отново да се изяснят както правата, така и задълженията на Родителския съвет.

Един от отговорите, заслужаващи специално внимание е невъзможността на неделното училище да функционира без подкрепата на родителите. 86% от анкетираните са убедени, че училище без родителска подкрепа не може да съществува (фиг. 3). Останалите 6% и 8%, които смятат, че може и без родителска подкрепа или не могат да отговорят на този въпрос, вероятно насочват вниманието си към прословутите такси, с които се допълва финансовата издръжка на неделните училища.

Нито един от анкетираните не смята, че работата на неделното училище трябва да претърпи коренна промяна (фиг. 4). Приблизително еднакъв е делът на тези, които не могат да преценят – 36% и на тези, които смятат, че нищо не трябва да се променя – 33%. 31% отговарят, че трябва да се направят известни промени, което е свързано и с отговора на въпроса „Какво не Ви харесва в неделното училище?“ (фиг. 5). Голям е процент – 69%, отговарят, че всичко им харесва. 31% не харесват слетите паралелки, предоставянето на списъци с препоръчителна литература за лятото, липсата на кръжоци при големите ученици, все още недостатъчно добра материална база, липса на място за паркиране, разговорите, които водят децата в междучасието на испански език, родителите, учебната програма във втори клас. Става видно, че част от нещата, които не се харесват на семействата, не могат да се променят, защото не зависят от организацията на неделното училище –като създаването на удобни паркоместа или промяна (може би подмяна?) на родителите. Останалите „нехаресвания“ могат да се превърнат в харесвания, ако родителите по-активно се ангажирт с дейността на училището – кръжоци могат да се провеждат и през други дни, не задължително да са в неделя, когато децата имат 45-минутни часове, още повече, че със сградния фонд едното училище разполага 7 дни в седмицата; недоволството от разговорите на учениците на испански език в междучасията (по време, когато при тях няма учител) буди недоумение – родителите споделят, че често децата им разговарят помежду си вкъщи на испански, а на на български език... Прави странно впечатление желанието на родителите да има по-добра материална база и едновременно с това нежеланието им да се ангажират (фиг.1) с ремонтни или подобен вид дейности. Родители недоволстват от липсата на друг задължителен предмет във втори клас, освен български език и литература. Желанието е да се изучава околен свят (това е въпрос, поставян често и от учители) и оценката от него да се поставя в удостоверенията за завършен клас. Това е проблем, чието решаване стои извън възможностие на училището, а е в компетенциите на Министерството на образованието и науката.

На въпроса „Какво Ви харесва в неделното училище?“ преобладаващото мнение е, че това школó съществува, за да се поддържа жив българския дух, родния език и получаването на знания за българската история и география, поддържането на народните традиции. Семействата търсят начин да съхранят националната идентичност на децата си и българското неделно училище изпълнява успешно тази задача.

3. Анализ на анкетни карти, попълнени от учители.

Анкетните карти са попълнени от 5 учители от двете училища (при общ брой 7 преподаватели). Всички учители отбелязват участието на родителите в някои дейности на школóто (фиг. 6) и всички искат промяна в отношенията родители – училище и то по посока на повишаване активността на семействата и задълбочаване на сътрудничеството между родители и училище (фиг.7). Голямата част от учителите смятат, че семействата познават до известна степен правата и задълженията на Родителския съвет и то в частта за правата му. Задълженията на този орган почти не се знаят. Преподвателите са напълно убедени, че без родителска подкрепа неделно училище не може да има и това се основава на същността на тази институция и доброволния характер на нейното посещение. Ако семействата не желаят, няма начин децата да бъдат записани в училището. И отново желанието на учителите за промяна в работата на школотó се намира в пряка връзка с активността на родителите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Анализът на резултатите, получени от анкетните карти позволява да се направят следните по-важни изводи и препоръки:

1. Българското неделно училище в чужбина не може да съществува без сътрудничеството на родителите.

2. Правата и особено задълженията на Родителския съвет трябва да се разясняват подробно, за да може всеки да ги познава и да бъде съпричастен към работата на този много важен орган.

3. Семействата са доволни от работата на неделното училище и смятат, че посещението му е начина да се съхрани българското самосъзнание у децата.

4. Учителите трябва да се стремят към подобряване на организацията на учебния процес и повишаване на неговата ефективност.

5. Поставено е началото на едно много добро сътрудничество между семейство и училище. Нужно е то да се развива и обогатява, така щото ползата за българчетата да е възможно най – голяма.

ЛИТЕРАТУРА

[1] http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=59414

[2]Илиева-Дъбова, Ил. Т. Опит за анализ на някои от проблемите на българските училища зад граница и пътища за тяхното решаване. Сб. Б ъ л г а р с к о то у ч и л и щ е в к о н т е к с т а н а е в р о п е й с к и т е о б р а з о в а т е л н и п р и о р и т е т и, Стара Загора, 2010

[3]Илиева-Дъбова, Ил. Т. Използване на информационните и комуникационни технологии в българските неделни училища в чужбина. Сб. Н а ц и о н а л н а к о н ф е р е н ц и я И К Т – с р е д с т в о з а и з г р а ж д а н е н а з н а н и я и к о м п е т е н т н о с т и, Перник, 2014

[4] http://www.mon.bg/?go=page&pageId=15&subpageId=175

[5] Образователен блог