Българските
неделни училища в чужбина и българското
народно творчество
През последните десетина години
сме изправени пред едно мащабно и значимо явление, а именно българските неделни
училища в чужбина. Те са един от основните стожери на българщината зад граница и са мощен инструмент за
съхраняване на националното самосъзнание у младите хора и децата (2).
Освен изучаването на български език и литература, история на България и география на България, в неделните школá може да се организират и извънкласни форми на работа (3). Голяма част от училищата в чужбина предоставят възможност децата да се ангажират с изучаване на българско народно творчество – народни танци, народни песни, занимания в кръжоци, клубове и пр. , свързани с българските традиции и обичаи, с родния фолклор.
Занятията в тези клубове, кръжоци, групи и пр. са от голямо значение за израстването на децата като част от българската диаспора. Те често са и най-желаните и очаквани от учениците занимания в неделното школó.
.....
Някои от училищата, обаче, винаги
са поддържали изучаването на българския фолклор в по-голяма широта и цялост – в
етнографски студиа, клубове и ателиета.
В настоящата разработка споделяме нашият опит в работата си в клубове „Родолюбие“ в две неделни училища в Испания...
Извънкласните дейности в българските учиилища в чужбина и новите условия
1.Проект „Змей“
Един проект, идеята, за
който се зароди преди няколко години. Нашите деца знаят много неща
за дракони – за битката между Сант Джорди и дракона, известни са им всички
подробности за драконите на дома Таргариен
и играта на тронове, имат немалко информация за китайските
дракони, но за нашите, българските
змейове, не знаят много.
Да си кажем истината, не знаят
нищо.
Или почти нищо.
А змеят е едно от най-интересните
и магични същества в нашия фолклор. Той често е герой в приказки (както ламята
и халата), но и в народни песни. Легендите за змейове и змеици, които могат да
добиват човешка форма са широко разпространени във всички краища на България.
Народната митология свърза танца буенек или буенец с красива легенда за любовта
между змей и човешка девойка.
Без съмнение образът на змея е
много древен, в него се преплитат магически вярвания, предания, забулени в
мистерия и живото народно въображение.
За целите на клуб „Родолюбие“
тази обвеяна с магнетизъм и приказност тема, е много подходяща.
Проектната дейност преминава през
основните етапи, които по-обстойно са
разгледани в друг наш материал [1].
Цели:
• Задълбочаване
на знанията по български език;
• Разширяване
на познанията за българския фолкор;
• Усвояване
на знания за змеят като част от българския фолкор;
• Запознаване
с образци на българското изкуство и публицистика;
• Развиване
на умението за извличане на информация
от различни източници;
• Развиване
на умение за работа в екип;
• Развиване
на умение за работа с различни компютърни програми;
• Усвояване
на умението за изработване и презентиране на портфолио;
• Възпитаване
в любов към България и българското.
Краен продукт, който учениците
трябва да представят след приключване на проекта е създаване на портфолио, което ще представлява първата част
от собственото портфолио на всеки един ученик
за работата му в клуб „Родолюбие“ през учебната година. То може да бъде
дигитално или изработено на хартия. В продуктивния етап от дейността по проекта
всеки ученик трябва да престави публично готовото задание.
Всяко портфолио съдържа няколко
основни елемента:
• Що
е змей според представите на българите?
• Информация
за Летнишкото съкровище;
• Народни
песни за змейове;
• Икони
на светците змееборци св. Георги, св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон.
Етапи на проектната дейност:
• Подготвителен
етап
Темата е преставена пред учениците. Проучват се различни
източници и се изготвя набор от
препоръчителни материали в платформата
Wakelet, които са представени и в уеб страниците, поддържани от учителя
(4), (1). Запознават се подробно още веднъж с особеностите на портфолиото. В
предишната учебна година е работено по този въпрос с децата. Обясненията са
насочени по-скоро към новодошлите ученици.
Учениците се насърчават да търсят сами информация по темата в
домашните библиотеки или в интернет. Учителят и учениците изготвят съвместно
цялостен план за дейност с вписани срокове за изпълнение. Формират се отделните
екипи и се разпределят задачите.
• Оперативен
етап
Учениците се запознават с
материалите по темата. Децата са насърчени да се запознаят с образци на
българското изкуство и публицистика, както и с фолкорните представи за змея –
„Легенда за Пиринския змей“, народните песни „Жениш ме, мамо, годиш ме“ , „Два
се змея на планина бият“ ; проучват
откъси от книгата на Димитър Маринов „Народна вяра“ и книгата на Ана Стойкова
„Светци змееборци. Теодор Тирон, Теодор Стратилат, Георги Победоносец в
чжнославянската средновековна традиция“; гледат филма „ТОП 10 - Изображения на
Змейове, Лами и Страховити създания“ на Луиза Григорова от нейната поредица
„Прастари времена“ ; седмокласниците се запознават с произведението „Змейново
либе“ на П.П. Славейков и репродукция на картината „Змейова сватба“ художник
Павел Кръстев; всички деца са насърчени да се запознаят с постановката на
радиотеатъра „Змейова сватба“ по пиесата на Петко Юрданов Тодоров. За учениците
от IX и X клас се препоръчва да се запознаят
с едно от произведенията от цикъла „
Иконите спят“ на Гео Милев. Представен е романът
„Змейски дъх“ – последният том от чудесната българска поредица със
средновековни криминални мистерии – „Старобългарски загадки“.
• Продуктивен
етап
Децата изработват своите портфолиа с различни дигитални
инструменти – PowerPoint, Google Slides, Google Jamboard и др.
По време на този етап много често
се търси помощта на родителите и на учителя.
• Заключителен етап
По време на този етап всички
ученици от клуб „Родолюбие“ представят своите продукти пред училищния колектив
и в присъствие на родители. Почти във всички материали са подчертани разликите
между „българските“ змейове и познатите от филмите и каталунската легенда за
Сант Джорди дракони.
Впечатление правят определени
портфолиа изработени с вещина и прецизност.
Децата разказват за интересни
моменти от работата си. Родители споделят своите впечатления – оказва се, че е
приятно (и много носталгично) да се чуе отново „Змейова сватба“ на Петко
Тодоров и да се почете цикъла „Иконите спят“ на Гео Милев.
Работата по този проект е с
продължителност шест учебни часа. Голям обем
от работата на учениците е извършен вкъщи.
2. Проект „Българските народни песни“
Вторият голям проект в дейността
на клуб „Родолюбие“ е посветен на народната песен.
Той е в тясна връзка с част от
учебната програма за пети клас по български език и литература.
Цели:
• Задълбочаване
на знанията по български език;
• Разширяване
на познанията за българската народна песен;
• Работа
с различни информационни източници;
• Развиване
на умение за работа в екип;
• Развиване
на умение за работа с различни компютърни програми;
• Задълбочаване
на работата с родителите;
• Установяване
на по-тесни контакти с близките в България – баби, дядовци и пр.
Крайните продукти на този проект
са групирани в две категории – самостоятелна рабта и съвместна работа. Към
първата се отнася задачата да се запише звуков или видео файл на народна песен
в изпълнение на изследователя – музикално изпълнение или декламация. Към
втората група се отнася задачата да се представят три файла (звукови или видео)
с изпълнение на три песни (пеене или рецитиране) от техни близки, които живеят
в България. Ако не може да се открие близък изпълнител, може да се потърсят и
песни в Youtube.
Етапи на проектната дейност:
• Подготвителен
етап
Новата тема се представя пред
ученици и родители с оглед на това, че част от целите са насочени към засилване
комуникацията с близките в България. Споделят се целите на проекта и се обръща
особено голямо внимание на крайните продукти, които трябва да се изготвят.
Подчертава се идеята да се сближат децата с техните роднини, да говорят на
теми, които са различни от общите разговори, коитообикновено се провеждат.
Възможно е бабите и дядовците са споделят и ценни спомени.
• Оперативен
етап
Учителят репрезентира видовете
народни песни – юнашки, митични, исторически, хайдушки, трудови, любовни,
хумористични и пр. За всяка група песни са представени по няколко примера.
Учениците водят разговори със
свои близки, търсят народни песни.
• Продуктивен
етап
Учениците записват видео и
звукови файлове.
• Заключителен етап
Финалният етап от проекта се
представя пред ученици и учители от Българско неделно училище „Народни
будители“ Паралимни (Кипър), Българско неделно училище „Христо Ботев“ Торент
(Испания), Българско неделно училище „Д-р Петър Берон“ Леганес (Испания) и ученици
от девети, десети и единадесети клас на БНУ „Св. Седмочисленици“. Присъстват и
родители.
Част от проектните материали на
учениците са поставени в сайта „Българско училище в чужбина“ (1). По-голямата
част от децата бяха подготвили освен записи и кратки презентации за българските
народни песни, които включват информация за произхода, видовете песни, известни изпълнители.
Дете от втори клас изпя народната
песен „Боряно, Борянке“.
Особен интересн предизвикаха
кратките филмчета, които сподели ученичка от VI клас с изпълнения на нейнит две
баби самодейки в читалището в с. Софрониево, област Враца (5).
След приключването на проекта
родители споделиха колко много са се вълнували близките им в България и колко
усилия с положили да се включат в дейността на децата. За съжаление, тези
възрастни хора не можаха да се включат (по обясними причини) в представянето на
материалите, изготвени с тяхна помощ. Но присъствието на ученици от други
неделни училища убеди и най-скептичните, че изучаването на български език е
важно и спомага не само за за създаването на нови приятелства. Чрез него се
осъществява комуникацията между поколенията и между деца на една и съща възраст, живеещи в
различни части на континента Европа.
Крайните продукти в БНУ „Св. св.
Кирил и Методий“ се представят пред ученици от по-долните класове. Силно
впечатление направиха индивидуалните проекти на момчетата от VIII клас. Представените записи на
български народни песни в тяхно изпълнение бяха оценени по достойнство (1).
Проектната дейност, която е
свързана с българския фолклор, е
интересна за учениците. Тя активизира техните сили и спомага за израстването им като личности и
като българи. Колкото и да е ограничено времето, колкото и да са сериозни трудностите
пред неделните школá, трябва да се открива възможност за реализаране и на такъв
тип учебна работа. Децата не само я
харесват и приемат като нещо интересно и креативно, но дълбоко осъзнават, че
това е още един начин да научат повече
за България, за българската култура, история, география. Това е и нетрадиционен
начин за овладяването на българския
език.
В ситуацията, предизвикана от
пандемията се промени средата, в която се обучават учениците. Откриха се нови
възможности за общуване между неделните училища. Не мога да не отбележа и
факта, че много български музеи отвориха вратите си за нашите деца. Това помага
и до голяма степен улеснява за изпълнението на целите и задачите, които си
поставят българските училища в чужбина.
Осъзнаването, че българският
фолклор е едно от нещата, които ни свързват и които ни правят българи, е
най-голямото постижение в дейността на клубовете „Родолюбие“ в нашите две
училища.
Бележки:
[1]„Особености на проектната дейност в обучението по
география и икономика в българските училища в чужбина“, Международна научна
конференция „Образование, наука, икономика и технологии", 24 - 25 юни
2021, Бургас
Литература
1. Българско училище в чужбина https://ilieva-dabova.weebly.com/
2. Илиева–Дъбова, Ил. Т. Използване на
информационните и комунукационни технологии в българсктие неделни училища в
чужбина. Сб. Н а ц и о н а л на к о н ф е р е н ц и я И К Т – с р е д с т в о з а и з г р а ж д а н е н а з н а н и я и к о м п е т е н т н о с т и, Перник, 2014
3. Министерство на образованието и науката https://www.mon.bg/
4. Образователен блог http://ilieva-dabova.blogspot.com/
5. Escuela Búlgara https://www.youtube.com/user/escuelabulgara
Няма коментари:
Публикуване на коментар