петък, 30 октомври 2015 г.

Проблеми на обучението по отечествена география в българските неделни училища в чужбина и варианти за тяхното преодоляване



През последните няколко години сме свидетели на бурното разрастване и увеличаване на броя  на българските неделни училища в чужбина. Водени от идеите за съхраняване на родния език и на българското самосъзнание у децата и подрастващите, организаторите на тези школá са изправени пред ред трудности от най-разнообразно естество: законодателни, организационни, финансови, педагогически. Нарастващият брой на неделните училища обаче,  доказва недвусмислено, че е воля и желаниe, усилията се опрaвдават и децата могат успешно да усвояват знания и умения, заложени в учебните програми.
Какво представлява едно българско училище в чужбина? Как се създава? По какъв начин се организира работата в него? По какви учебни програми  и учебници се обучават учениците?
Българските неделни училища в чужбина се създават от организации на българи, живеещи в други страни, които се регистрират съгласно действащото в приемната държава законодателство. Като част от дейностите, за които страната дава разрешение да се извършват на нейна територия,  са и образователните проекти на българските асоциации. Те носят различни наименования: съботно-неделно училище, българско школό, академия, учебен център и т.н. Ние приемаме, че всички те са български неделни училища в чужбина (БНУЧ), без значение по кое време през седмицата се провеждат занятията и по какъв начин са регистрирани в различните страни по местопребиваване.




Lapbook Winter/ Лапбук Зима


            Lapbook Зима е следващата част от поредицата „Сезони“. Представени са трите зимни месеца - декември, януари и февруари.
            Информацията в папката е съобразена с учебната програма по роден край в 1. клас. 
            Серия картинки показват заниманията на децата през този сезон – пързалят се с шейни, с кънки, със ски,  правят снежен човек, забавляват  се със снежни топки, хранят птичките и животните в гората, ходят на училище. Особено внимание е отделено на грижата за животните и птиците – учениците могат да прочетат или да чуят стихотворението на Леда Милева „Къщичка за птичките“.
             В три прозорчета с капачета са поставени стихотворенията „Врабче“ на Чичо Стоян, „Борчето“ на Леда Милева и „Снежинки“ на Петя Дубарова. Към всяко стихотворение е поставена и съответната илюстрация.
               За по-големите деца ( често в 1. клас в неделните училища) се обучават по-големи ученици, които не говорят добре български език) са поставени две изображения на водата: снежинка и водна капка. 

За да разгледате лапбука, кликнете върху кадъра.







С комплекти картички са представени промените в природата. Те запознават децата с

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Lapbook Athena /Лапбук Атина


В лапбука е събрана  пълна информация за богинята на мъдростта, занаятите и  справедливата война Атина.
Използвани са много илюстрации от древногръцки вази, които доближават децата до  епохата.



Представени са атрибутите на Атина – с разказ и изображение на постоянната спътница на Зевсовата дъщеря крилатата богиня на победата  Нике. Забавна задача е посветена на същата тема: сред характерните  принадлежности на всички богове децата трябва да открият тези, които са свързани с Атина – щита с главата на горгоната Медуза, совата и маслиновото дърво.
Под изображението на богинята е поставена метална пластина, а атрубитите са принтирани на магнитна хартия и така могат да се закрепват за протегнатата ръка на Атина.
На раждането на богинята също са посветени два сектора в информационната папка – рисунка от древногръцка ваза и специално изработена книжка с подробен разказ за необикновеното събитие.
Върху сгънати квардатни отрязъци са записани част от имената, с който е била назовавана богинята: Съветница, Плячконосна, Неукротима, Бранителка и пр.
За всеки ученик е предвидена кръстословица. След правилното ѝ решаване в защрихованите полета се образува едно от имената на Атина – Партенос.
Набор от илюстрации с героите, на които богинята помага в битки и в трудни моменти, сгънат като хармоника помага на учениците по-лесно да свържат различните митове: за Херакъл, Персей, Одисей, Язон и т.н. На гърба на всяка картина е записано името на героя, за да се ориентират децата по-лесно. 
 Специално внимание е обърнато на две легенди:
* Спорът между Атина и Посейдон за покровителството над прекрасния град Атина и прилежащата му област;
* Състезанието между Атина и Арахна и последвалото наказание на тъкачката. 

сряда, 28 октомври 2015 г.

Lapbook Summer/ Лапбук Лято


Lapbook Лято е част от серията „Сезони“ – информационни папки по роден край в 1. клас. Корицата на папката представлява момченце, което плува в морето сред рибки и водни растения. На гръбчето на лапбука е поставена забавна задача: момченце трябва да открие коя топка се намира в края на лабиринта. Първокласниците могат да си помогнат с маркер, който после лесно  се изтрива от фолиото, с което е покрита илюстрацията.
Представени са трите летни месеца – юни, юли и август. Учениците  се запознават с някои от най-хубавите детски стихове на Петя Дубарова, Елисавета Багряна, Асен Босев, Ангелина Жекова.

За да разгледате лапбука, кликнете върху кадъра.



Лапбукът обхваща няколко основни момента:

* Животните през лятото – илюстрации, които представят грижите на синигера, вълка, сърната, дивата гъска за малките им. Набор от картички с мечка с мечета, лисица с лисичета, заек със зайчета и пр.;
* Комплект картички с летни пейажи от България – родната природа е красива през всеки сезон;

Диск за незрящи



Списание „Българска наука” и сдружение „Щастливо дете”осъществяват проекти в помощ на хора в неравностойно положение – незрящи. На диск и на хартиен носител са записани поредица от статии от областта на астрономията и физиката, биологията, праисторията,  историята, медицината, произведения на Йордан Йовков и др. 
Дискът се разпространява напълно безплатно. Цялата работа по проекта е извършена напълно безвъзмездно от доброволци.
Гордея се, че съм част от този проект с материала „Гората и дървото – символи и знаци“.
сп. „Българска наука“, бр. 19
 ( И като си спомня, че всичко това и още много е написано с помощта на кирилизатор....)

Lapbook – информационна папка


Какво представлява lapbook -ът; каква е неговата роля в съвременното училище; кой може да изработва lapbook - учител, ученик, родител; какви задачи изпълнява тази форма на представяне на информация... това са част от въпросите, които  си задаваме, когато се насочим към използване на тази толкова интересна и полезна за учениците интерактивна форма на работа.
Колкото и да е странно, lapbook не е изобретение на професионалните педагози. 
Lapbook навлиза в учителските блогове от споделените дейности на американските майки, които предпочитат за децата си домашното обучение,т. нар. homeschoolers. Този ресурс е много ценен и намира достойно място в работата на тези учители, които не се страхуват да излязат от установените рамки на „разумното“ и познатото, а желаят да опитат нещо ново и атрактивно. 
Директен превод на думата lapbook не намираме в речниците, но може би най-точното определение за този чудесен ресурс даде Мария Ваклинова, ученичка от 5. клас на БНУ „Св. Седмочисленици“ Тарагона – Реус: тя го нарече „информационна папка“. 
Lapbook -ът се изработва на принципа на изскачащите прозорци. В него може да се  събере цялата информация (която е подходяща за възрастта на децата) по определена тема. Децата научават неусетно, занимавайки се със забавни игри, кръстословици, набори от картички и пр. 
Особено подходяща е тази информационна папка за децата, които имат силно развита визуална памет и усвояват най-добре когато виждат това, което трябва да се научи.
Информационната папка може да се изполва както при запознаване с новия материал, така и на по-късен етап при преговора и затвърждаването му. Когато се разработва една такава папка се научават много неща, които на пръв поглед нямат много общо с темата. Кръгозорът на детето се разширява, то разбира, че нещата в природата и социалните процеси се намират в непракъснато взаимодействие и връзки.
Да изработи lapbook за един ученик означава да се потопи в ролята на изследовател - едно от  любимите занимания на децата.


Когато за пръв път предлагаме на учениците тази разчупена форма на работа, е добре да обмислим внимателно темата, с която ще започнем. Тя трябва да е интересна и информационно наситена, за да може децата да намерят колкото се може повече материал.
Lapbook -ът не е сбор от листове с текст и картинки, които учениците могт да залепят без особена трудност в тетрадките си. Той е  доста по–различен от това. Изработването на хармоники, игри, кръстословици, колекции от снимки, пъзели и пр. развиват не само мисленето на децата, но и тяхната сръчност.
Намираме за правилно преди детето да пристъпи само към изготвянето на информационната папка, учителят да представи своя, за да може да визуализира обясненията си.


Децата гледат с широко отворени очи (и не само) интересните елементи на lapbook-а и неусетно се сливат с потока информация, който струи от папката. Напълно естествено е да пожелаят и те да изработят такава. 
Хубаво е децата сами да изберат задачите, по които ще работят – в темата „Боговете на Древна Гърция“ петокласниците сами решават на кой бог или богиня ще е посветена тяхната информационна папка. 
Тъй като изработването на lapbook е сериозно занимание и изисква повече време, може да направим mini lapbook, посветен на тясно определена тема – от голямата „Градове в Горнотракийската низина“ можем да създадем няколко по-малки – “Пловдив“, „Пазарджик“, „Стара Загора“ и т. н. за обучението по човекът и обществото в 4. клас.
Често информационната папка прилича на малка книжка, в която е събрано всичко значимо по изследвания проблем. Учителят може да помогне, особено на по-малките ученици, не само с напътствия, но и с материали, идеи, пряка помощ при изработването на папката. Детето лепи, изрязва, оцветява, измисля, фантазира, пише, претворява плановете си върху хартията и неусетно научава нещата, които в обикновения час при обичайните условия може да му се струват трудни, скучни и непосилни.
Разбира се, за децата от неделните училища писането в lapbook-а трябва да е на ръка. Лесно ще се принтира  текстът от компютъра, но дали ще бъде удачно за тези ученици? Със сигурност – не. 
Дали е подходящо първокласниците да изработват такава папка? Зависи от много фактори:
* възрастта на децата (често в неделните школа първолаците са на 8, 9 или дори на 10 години);
* темата, която ще се разглежда;
* помощта, която родителите са склонни да окажат (а често те се запалват повече от самите ученици :) ).
В крайна сметка всеки учител сам решава кога и как да предостави възможност на учениците  да използват в работата си този чудесен интерактивен ресурс. 


вторник, 27 октомври 2015 г.

Карта на българските училища в чужбина


Наближава Денят на народните будители.
Из главата ми започват да щъкъркат разни мисли .... колко човечни и колко велики са будителите ни; какви Човеци са били, не просто хора, а Човеци; делото им в историята ли остава или има свое продължение и в наши дни ...

Съременни будители има и днес. Нацията ни има нужд от тях – учители, писатели, поети, актьори, журналисти, общественици ...

Трудно е да се съхранява българщината в странство...
Все си мисля за онези умни и трудолюбиви българи, които са получавали образованието си в най-реномираните университети и са се завръщали в родината – да преподават, да рисуват, да изобретяват... да полагат своя труд в полза на българския народ и държава.
Едни скромни огнища на родния дух в чужбина са неделните школА.
Колко са? Къде се намират? Колко деца се обучават в тях? Колко учители всяка седмица не бързат, а летят към класните стаи – в истински училища, в културни центрове, в сгради на църковни настоятелства, в частни къщи...  Колко са?
Ако някой – родител, журналист, учител или просто някой българин родолюбец – реши да потърси неделно училище в района, в който живее, трябва да се лута из нета или из документите на МОН.
Да се създаде световна карта на българските училища е нелоша идея.
Ще послужи на много хора.
Ще  видим колко са училищата в чужбина.
Ще се опознаем по-добре.
Ще си сътрудничим по-успешно.
Ще браним българския дух.
Ще съхраняваме не само спомена за великите наши предци, но и ще се стремим да палим искрата на знанието за България у малките душички, които идват в неделя с чистите си сърчица и широко отворени умове.
Защото българският род ТРЯБВА  да оцелее.
И да се съхрани и предаде българският дух от поколение на поколение.