петък, 30 октомври 2015 г.

Проблеми на обучението по отечествена география в българските неделни училища в чужбина и варианти за тяхното преодоляване



През последните няколко години сме свидетели на бурното разрастване и увеличаване на броя  на българските неделни училища в чужбина. Водени от идеите за съхраняване на родния език и на българското самосъзнание у децата и подрастващите, организаторите на тези школá са изправени пред ред трудности от най-разнообразно естество: законодателни, организационни, финансови, педагогически. Нарастващият брой на неделните училища обаче,  доказва недвусмислено, че е воля и желаниe, усилията се опрaвдават и децата могат успешно да усвояват знания и умения, заложени в учебните програми.
Какво представлява едно българско училище в чужбина? Как се създава? По какъв начин се организира работата в него? По какви учебни програми  и учебници се обучават учениците?
Българските неделни училища в чужбина се създават от организации на българи, живеещи в други страни, които се регистрират съгласно действащото в приемната държава законодателство. Като част от дейностите, за които страната дава разрешение да се извършват на нейна територия,  са и образователните проекти на българските асоциации. Те носят различни наименования: съботно-неделно училище, българско школό, академия, учебен център и т.н. Ние приемаме, че всички те са български неделни училища в чужбина (БНУЧ), без значение по кое време през седмицата се провеждат занятията и по какъв начин са регистрирани в различните страни по местопребиваване.







Българската държава в лицето на Министерството на образованието и науката подпомага български неделни училища в чужбина. Регламентирането  на тази много важна и отговорна задача се осъществява чрез   Национална програма „Роден език и култура зад граница“ (действаща от 2009 година до днес) (1) и Постановление на Министерски съвет N°334 от 8 декември 2011 г. (4) и последвалите го изменения и допълнения с Постановление на Министерски съвет N°72 от 28 март 2014 г.(5)
Всяко училище, което е подпомагано от българската държава, спазва определени норми, предвидени в ПМС 334 (4), (5). В неделните училища могат да се запишат деца на възраст от 5 до 18 години в подготвителна група и в класове от 1 до 12.  Обучението се извършва само по предмети, които не са заложени в учебните планове на приемащите страни – български език и литература, история на България и география на България.
Обикновено неделното школό предлага и извънкласни форми, които също целят запазването на българщината в една чужда културна среда – народни танци, приложни изкуства, народно пеене и пр.

Според местните законодателства,  семействата са длъжни да запишат децата си в училище, което те посещават 5 или 6 дни в седмицата. Но записването на детето или ученикът в БНУЧ не е задължително. То става по желание на семейството с ясното съзнание, че ще се лиши от един почивен ден всяка седмица  в продължение на осем или девет месеца, за да може детето да учи български език, история и география. Често в населеното място няма училище и семейството пътува, понякога и по 120 км в едната посока, за да съхрани българското у децата си.
Липсват точни данни за броя на българите, живеещи в чужбина, но без съмнение, той е твърде голям. Расте с всяка изминала година и броят на българчетата, родени извън нашата страна. Типичен пример в това отношение е БНУ „Св. Седмочисленици“ в Тарагона. През учебната 2014/2015 година 50% от учениците, които са записани в него са родени в Испания. През седмицата децата посещават местните училища и контактуват с връстниците си и своите учители на чужд език (8). В  Каталуния, където се намират неделните школá,  в който се развива нашата дейност,  децата говорят два езика – каталан и кастеяно (испански). Изучават задължително английски език, а в прогимназията и френски или немски (в гимназията, в зависимост от избрания профил – и  латински език).
Подтиквани от различни причини,  част от българските семейства се завръщат в България и пред тях стои много сериозно проблема за продължаване на образованието на децата им. Чрез удостоверенията, които неделните училища, вписани в регистъра на МОН, издават за проведено обучение и с документите от местното училище,  децата са записвани в следващия клас. По този начин се осъществява плавно преминаване от един клас в друг и детето не полага изпити по български език и литература, история и география.

Настоящата разработка има за цел да очертае проблемите на обучението по отчествена география и да представи варианти за преодоляването им. Изложените  мнения са лични, не обвързват никоя институция или личност и са плод на собствения ни шестгодишен опит, придобит в две неделни училища в чужбина – Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“ в Тарагона и Българско неделно училище „Св. Св. Кирил и Методий“  в Барселона.
На първо място е редно да дадем отговор на въпроса „Отечествена ли е за учениците от неделните училища българската  география?“.  Без съмнение е. Децата родени в български семейства, говорещи български език и запазили националното си самосъзнание са българчета и респективно географията на родината ни е за тях отечествена, а не тази на Франция, Нидерландия или някоя друга страна, в която те живеят.
Бихме могли да очертаем няколко групи проблеми на обучението по отечествена география, които се намират в непосредствена връзка едни с други. Някои от тях могат да бъдат преодоляни с неголеми усилия от страна на училищните общности.  Други обаче стоят извън възможностите за въздействие на
неделните училища, а зависят от външни фактори (фиг. 1).



В неделните училища  обучението се осъществява по програми, одобрени от МОН, от които само програмата по български език и литература е адаптирана. По какъв начин е разпределено учебното време, в което децата могат да получат географски знания? Ситуацията е много близка до тази в училищата в България, но има и някои съществени отлики.
Географски знания децата получават частично в 1, 3 и 4 клас по интегралните предмети  роден край и човек и общество. Тук трябва да се формират „началните познания в основна образователна степен.“ (3). Във втори клас предмет околен свят не се изучава като задължителна дисциплина, което дава основания на почти всички ръководства на неделни школá възможност изобщо да не го включват в учебната програма. За една година децата забравят наученото и в трети клас трябва да се започва отначало.
В пети, шести и седми клас  не се изучава география и това се отразява твърде негативно върху равнището на географските знания и умения на учениците. Като прибавим и факта, че много често има разминаване между българската и местната учебна програма, ситуацията се усложнява още повече.
В осми клас се изучава география и икономика с годишен хорариум от 51 часа. Ние намираме за много подходящо настоящото структуриране на материала и обучението  на принципа от общото към частното, заложени в редицата Европа – Балкански плуостров – България – роден край. Този подход в обучението в осми клас е удачен за учениците, които живеят в Испания, където география на Европа се изучава в 10 клас.
Не можем в никакъв случай да приемем, че броят учебни часове по отечествена география е  достатъчен. Не е удачно той да бъде толкова ограничен особено за деца, които нямат пряк контакт с българската природа – например в първи клас има деца, които никога не са виждали истински сняг. Прекрасните природни забележителности на родината ни не се познават добре от учениците от БНУЧ и това е нормално – те живеят в други страни, някои от тях посещават България през лятната ваканция, но има и деца, чиито семейства няколко години не пътуват до родината поради различни причини. Така крехката връзка с България изтънява още повече.
Редуцирането на учебното съдържание, което произтича от малкия брой часове, се отразява негативно върху  цялостното обучение по отечествена география. Особено ясно това се наблюдава в десети клас.
Така изброените проблеми, които ние смятаме, че се дължат до голяма степен на външни (за БНУЧ) фактори, биха могли да се разрешат в полза на децата и, погледнатов по-широк план, в полза на българската диаспора по света.
Не е правилно да се получава такъв голям отрязък от време – 5,6 и 7 клас, в който получаване  на географски знания и умения изобщо липсва. Би могло да се разпредели по различен начин учебното съдържание по география и то така, че да не се стига до противоречие с държавните документи. Вариант за  разрешаване на този много сериозен проблем е създаването на извънкласни форми, свързани с географската дисциплина, които да бъдат мост между 4 и 8 клас и между 8 и 10 клас. Прекъсне  ли се веднъж нишката на географското познание, трудно се възстановява.
Основните проблеми, свързани с обучението по отчествена география,  породени от вътрешни фактори са квалификацията на учителите и материалната база.
Квалификацията на педагогическите кадри има  основополагаща роля за равнището не само на преподаване, но и за цялостното развитие на неделното училище. Факт е, че голямата част от учителите, които работят в БНУЧ са завършили своето образование преди доста време. Също така е неоспорим факт и наличието на известен период, в който не са се занимавали с учителстване. * Безспорно най-подходящата форма за квалификация е самостоятелната.
Училището днес не е училището от вчера, но е призвано  да подготви децата и младите хора за утрешния ден. Подходящи за работата на учителя в БНУЧ са както традиционните методи на работа, така и иновативните.
Бихме искали да споделим скромен опит от нашата практика, който е свързан с прилагането на интерактивни (6) методи на обучение и използване на информационните и комуникационни технологии. Всички разработки са представени в Образователен блог и могат да се ползват от всеки български учител, който се интересува от едно  различно преподаване (11).

 
Единстеният български софтуерен продукт,  който успешно се  прилага в училище (не само в БНУЧ) е Envasion  (Енвижън). Нашият вече петгодишен опит с този чудесен софтуер сочи, че редица проблеми в неделните училища могат да бъдат разрешени, ако не напълно, то поне частично с използването му.
Енвижън е система, проектирана в три основни модула – административен, презентационен и публичен.
Базира се на използването на един компютър, един проектор, екран и мишка за всяко дете. Емоционалните преживявания на децата са много силни, когато работят с програмата. Добри резултати се постигат при усвояване на учебния географски материал по човекът и обществото  в трети и четвърти клас (8) – локализиране на географски обекти, съотнасяне на обект към признак и пр.
Много подходящи за използване в обучението по отечествена география са компютърните презентации, изработени в PowerPoint или Prezi. С помощта им лесно могат да се изготвят аудиоуроци, които децата много харесват. Този тип уроци не само разчупват традицонното преподаване, но и могат да се съчетаят успешно с анимациите, с които програмата разполага и да се визуализират  граници на държави, области, местоположение на обекти, географски процеси и пр. Типичен пример за прилагане на техниката на аудио урока и компютърни анимации са темите, разглеждани в десети клас „Западни Родопи“, „Източни Родопи“, „Осогово–Беласишка планинска редица и долината на Средна Струма“; „Природни области в България“ в осми клас.
За запознаване на учениците с българската природа се изработват видео клипове – „Славей“, „Българско черноморско крайбрежие“,   „Стара планина. Животински свят“, „Резерват „Вълчи дол" в Източни Родопи“, „Биосферен резерват „Мантарица", „Ягодинска пещера“, „Пейзажи от Пирин“, „Карстови извори в България“ и други над 20 на брой. Тези видеоматериали не само онагледяват уроците, но могат да се гледат от учениците и у дома (често родителите споделят, че те също ги гледат). Съчетанието на картина и глас подпомагат разбирането на учебното съдържание и обогатяват както географската култура, така и езика на децата.


Клиповете и кратките филмчета успешно се комбинират с платформите EDpuzzle, eduCanon  и Zaption, които дават възможност за създаване на интерактивни уроци с помощта на видео, което може да се използва от личния компютър или от интернет сайт ( например YouTube или Dailymotion). Видеото може да се прекъсва, за да се отговори на поставен въпрос, да се реши тест, да се получат допълнителни обяснения или информация за процес, явление или обект
Интересна платформа, която децата много харесват е Zondle. „Тя предлага ... и  образователни ресури: създаване на листовки; тестове; собствени бележки; споделяне на създаденото с учителя и съучениците; домашни работи; създаване на теми, които се оценяват. Най-интересната и най-полезната част от платформата е възможността за създаване на образователни игри както от учителя, така и от учениците... Платформата позволява въпросите и отговорите да се принтират и да се използват като стандартен тест...
Задачите, които могат да се  създадат са разнообразни. Zondle дава възможност и за отборна игра...., а учениците могат също да взаимодействат директно с помощта на свързани интернет устройства. Със Zondle отборна игра може да се комбинират ресурси, изготвени в стила на   PowerPoint. ...“. Направеното педагогическо изследване, което целеше   да установи до каква степен игрите, изработени в платформата  допринасят за постигане на образователните стандарти по човекът и обществото в 3 и 4 клас дял География, констатира положителното влияние на Zondle при усвояването на учебния материал. Платформата подпомага усвояването и трайността на географските знания на учениците (11).
 


GlogsterEdu дава възможност за представяне на географски знания чрез комбинация от текст, изображения, звук, видео. Платформата позволява споделяне на гогчетата и предоставя немалък набор от шаблони, подходящи за презентиране на географски теми.
Интересни интерактивни платформи,  които сме използвали в работата си по отечествена география са Lino, Mural, Padlet, TingLink, Utellstory. Тези платформи позволяват учениците да отговарят на въпроси, да вграждат свои материли – снимки, текст, други изображения и т.н. Една тема, представена чрез  някоя от посочените платформи, може да се развие и обогати от няколко деца, работещи в екип или от отделни ученици, независимо един от друг. Това не само подпомага образното представяне на учебния материал, но и провокира учениците да научат повече, да разберат повече, да усъвършенстват своите географски умения и да представят в най-добър вид наученото.
ExamTime има широки интерактивни възможности – може да се изработват мисловни карти – текстови или картинни; различни типове тестове; информационна стена с вграждане на текст, звук, видео, картина; флашкарти. Особено място в обучението по отечествена география имат тестовете, мисловните карти и флашкартите.
Платформа с много голям потенциал за интерактивно обучение е Buncee. Комбинирането на видео, анимация, текст, звук позволява изработване на интерактивни презентации, които имат особено място в обучението по отечествена география. С Buncee може да се изработват интерактивни тестове, работни листове, анимирани табла.
Еasel.ly дава възможност да се изработят иконографики, които стегнато и точно представят информация чрез диаграми, илюстрации, снимки. Това е един нов за образователната сфера прийом, който навлиза в обучението и се приема много добре от учители и ученици заради възможността да се представят образно процеси, структури и явления.


Много интересни са географските игри, чрез които се усвоява голям обем учебен материал. Децата с желание участват в тях. нашият опит се простира върхи изготвяне на електронни игри с вече посочената платформа Zondle и с LearningApps (2).  С нея могат да се създават познаните ни бесеници, игрословици, тестове, кръстословици, с помощта на географска карта: пъзели, географски обекти, диаграми, графики и др.
Игра „Природата на България“ е създадена за българчетата от неделните училища в чужбина. Изработват се фишове със снимки на природни обекти. Създадени са няколко варианта на играта според възрастовите особенсоти на учениците. Тя може да се използва както при 3 и 4 клас, така и при осмокласниците.
Друга дидактична игра, разработена за учениците от БНУЧ е „Вестоносци“. Главни герои са любимите на деца и възрастни Астерикс и Обеликс.
По време на своето пътешествие Астерикс и Обеликс трябва да преодолеят различни препятствия  и да преминат през различни природни области. Двете фигурки са флаш драйв и в тях има  информация за това защо трябва да пазим водите на планетата чисти и любопитни факти за водите на България.  
„Моят първи картинен речник по човекът и обществото/география“ е електронно помагало, което подпомага усвояването на учебния материал по отечествена география.
 



Училищните проекти също могат да бъдат насочени към обогатяване на географските знания за България. Национален проект „Машината на времето“ – „Европейски замъци – Баба Вида и Миравет“ е конструиран по начин, който представя географските особености на природната среда в районите на двата замъка и се основава на сравнението между тях (7).
Големият училищен проект „Чантата на изследователя“ (9), осъществен в БНУ „Св. Седмочисленици“ и в БНУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в периода от м. ноември 2014 г. до м. май 2015 г. застъпва и географска тематика – „Рила и Мусала“, „Черно море“, „Пирин“, „Резерват Сребърна“, „Мечка“.
Чрез работата по проекти се постига високо ниво на мотивираност на учениците. Те се чувстват като истински изследователи и се гордеят напълно заслужено със своята работа.






Преди шест години за пръв път на децата беше представена „Загадката на Йоги“. Малкото (по онова време) коте – симпатично и хитровато – задава загадки на децата и награждава едно от тях всеки месец с книга на български език. Голяма част от загадките са свързани с отечествената география – езерото Бъбрека, Пловдивските тепета, метеорологичната станция на вр. Мусала и др. „Загадката на Йоги“ предизвиква детективския дух, който се крие у всяко дете. Участвайки в надпреварата за наградата на месеца, децата търсят информация в книгите от училищната библиотека, списания и, разбира се, в интернет. Това е и начин да се стимулира общуването на български език с родителите на теми, различни от ежедневните.



За да се изпълнят заложените в учебната програма изисквания, е нужно да се използват нови методи на работа. Бихме могли да отнесем напълно думите на проф. Петър Лазаров (10) относно разпространението на добрия педагогически опит и липсата на каквито и да били форуми, на които могат да се обменят идеи и добри педагогически практики по география. Организиарането на спорадични работни срещи (11) (Работна среща на учители от български училища в чужбина – 21 септември 2013 г., Реус, Испания; II Работна среща на учители от български училища в чужбина – 20 септември 2014 г., Реус, Испания); кръгли маси  (Алкоркон, Испания  – 9 май 2015 г.); на годишните отчетни събрания на Асоциацията на българските училища в чужбина също понякога се изнася информация за добри педагогически практики, но никога за такива, които са свързани с обучението по география в БНУЧ. Всички изброени форуми са присъствени, което ограничава твърде много колеги и ръководители на организации и училища да участват.
Би трябвало да се помисли в посока на подобряване на организацията на тези събирания.  Един форум, на който да се представят новостите в педагогическата наука и в методиката на обучение ще бъде от голяма полза за всички учители. Практиката показва, че не е подходящо тези форуми да се провеждат в България – педагозите от БНУЧ живеят на различни места – Европа, Америка, Азия, Австралия – и имат ангажираност по различно време и извън неделните школá.  Поради тези причини, най-разумно според нас е да се търся вариант за осъществяване на дистанционен контакт. Би могло да се използва например приложението Hangouts или подходяща платформа, която позволява създаване на връзка между желаещите да участват.  В подобен род дейност биха се включили повече учители и полезността би била несравнено по-голяма. Разбира се, с това начинание трябва да се заемат специалисти или най – малкото хора, които имат нужната компетентност.
Материалната база в БНУЧ по география разчита преди всичко на възможностите на компютрите и интернет. Трудно се създава и поддъжа българска библиотека (единствената такава в Каталуния се намира в БНУ „Св. Седмочисленици“) с географска литература. Поради ограниченото пространство за съхраняване на обемни материали, в голяма част от училищата се използват само основни географски карти, а релефни карти, кодели, макети напълно липсват.
Проблемите, които очертахме в обучението по отечествена география са основни и сериозни. Но с воля, упоритост и находчивост от страна на учителите и училищните ръководства някои от тях могат да бъдат разрешени. Едни по-тесни контакти между БНУЧ и българската географска обяност също биха подпомогнали положителното развитие на обучението по отечествена география.




·                     Заб.: Информацията е почерпена от анкета, в която взеха участие 63 учители от три континента. Резултатие и техният анализ  ще бъдат представени на V Есенен научно-образователен форум „Съвременното училище и квалификацията на учителите“, организиран от  СУ „Св. Климент Охридски“, департамент за информация и усъвършенстване на учители.


Литература:
1)                       http://www.mon.bg
2)                       Българско училище в чужбина http://ilieva-dabova.weebly.com
3)                       Владева, Р. Предизвикателства пред географското образование в средното училище на съвременния етап. http://geo.shu.bg/department/wp-content/uploads/2012/03/Predizvikatelstva-GO.pdf  
4)                       Държавен вестник, бр. 99/2011
5)                       Държавен вестник, бр. 32/2014
6)                       Иванов, И. Интерактивни методи на обучение. http://www.ivanpivanov.com/research
7)                       Илиева-Дъбова, Ил. Т. Европейски замъци – Баба Вида и Миравет . Сп.Образование и технологии, 3/2012 
8)                       Илиева-Дъбова, Ил. Т. Използване на информационните и комунукационни технологии в българсктие неделни училища в чужбина. Сб.   Н а ц и о н а л на  к о н ф е р е н ц и я  И К Т – с р е д с т в о  з а  и з г р а ж д а н е  н а  з н а н и я  и  к о м п е т е н т н о с т и, Перник, 2014   
9)                       Илиева-Дъбова, Ил. Т. Мотивация за активна учебна дейност  чрез участие в училищен проект „Чантата на изследователя“. Сб. М о т и в а ц и я   и ин т е р е с и   к ъ м   у ч е н е т о, Пета международна научнопрактическа конференция, Русе, 2015  
10)                   Лазаров, П. Кратка методика на обучението по география. Основни въпроси. С., 2009
11)                   Образователен блог http://ilieva-dabova.blogspot.com.es




Програма на конференцията

Няма коментари:

Публикуване на коментар